vipralisantamoon
50 results
Часът бе седем сутринта. Слънцето постепенно започна да изгрява и да показва красивите си,топли лъчи,галещи земята и всичко живо на нея. Пойните птички от близката гора запяха веселите си,закачливи песни. Сенките и тъмните фигури от черната нощ,започнаха бавно,но постепенно да си отиват. А странните ...
  707 
Алис вървеше по следите на Оливия. Тя вървеше доста бързо, но все пак русокосото момиче успя да я настигне достатъчно, колкото да може да я проследи, прикривайки се, като използва сенките и горските дървета за свой костюм в нощта. Гората бе тъмна и ужасяваща. Звуци на стар бухал, звуци на койоти и в ...
  749 
Бе някъде три часа сутринта - тогава, приемано още като времето на всичко зло и греховно, каращо те да се предаваш на греховните и изкусителни грехове, часът на злия дявол. Алис, която бе едва пристигнала в имението, а вече бе достатъчно оплетена до конци в едно голямо приключение, за което дори и н ...
  729 
Всички вече бяха заспали. Минаваше се полунощ. Тъмни сенки и фигури заприиждаха и заиграха своя театър из мрачните, недокоснати от никой до сега, кътчета на имението, прокрадвайки се тъй-зловещо, зловещо. Тази вечер, обаче нищо нямаше да бъде същото, както преди. Нямаше само да се прокрадват тъмни с ...
  829 
Някога, преди отдавна, на този свят голям, появи се
момиче – малко, красиво, сладко, мило и тъй невинно, ала ето изведнъж съдбата реши да го накаже. То изгуби много:и надежда, и любов, и вяра, и добро. Но то реши се зло да не става, и винаги с устрем напред да продължава. Уви, съдбата отново се реши ...
  383 
Ей там, на високия баир, стои самотното дърво – отдалечено, изоставено и нежелано от всички други. То стои ли и стои, и продължава да стои само. Огорчено и
наранено, отблъснато и нежелано, то стои там, незабелязано от никой. И чува то несправедливите нападки и обиди по свой адрес и чува, и лъжите гр ...
  365 
Вече беше полунощ. Часовникът тиктакаше безмилостно. А нервността на Алис,се увеличаваше и увеличаваше с всеки изминал момент. Каруцата спря. Алис се огледа и видя имението да стои пред нея. Ослуша се внимателно и чу войове от близката гора.
,,Тук сигурно има вълци!”-помисли си тя-,,Трябва да внимав ...
  854 
Беше светла и спокойна утрин, някъде около девет часа. Слънцето грееше, а небето се синееше. Чуваха се само веселите, закачливи песни на пойните птички, идващи от близката гора. Всичко беше тихо,докато... ...
-Бързо, бързо! Господарят всеки миг ще се завърне! - извика една от прислужничките. Тя бе с ...
  937 
Годината е 2037. Сега е времето на обширните, големи и велики промени. Най-вече,заемащи важна роля в живота на човечество.
Следобед е. Вкъщи съм и гледам телевизия, спокойно отпуснала се на просторния диван в хола. Внимателно се заслушвам в днешните новини и продължавам да седя така спокойно, отпусн ...
  1145 
Пролог: Когато се разхождаш из имението,те облива чувство на спокойствие. Там е тихо - чуват се само песните на птиците от близката гора. За тези,които живеят в него,обаче,спокойствие няма - нито ден,нито нощ. Те знаят тайната на имението.
Въведение:
Някога, във Велика Англия, имало имение. То било ...
  1084 
Random works
: ??:??