vipralisantamoon (Ралица Стоянова)

Преди края-12 🇧🇬

Айшли пристигна у дома. Пред вратата на къщата ѝ я чакаше нейната сестра.
-Сестричке,какво се е случило?-попита младата студентка разплаканата си и уплашена до смърт сестра.
-Айшли,Айшли...-започна да повтаря сестра ѝ.
-Какво,какво се е случило Амбър?-продължи да настоява Айшли.
Амбър,която се знаеш ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels

2021-06-27T07:56:03+03:00 1.5K

III глава - Финал 🇧🇬

Знаех,че Уендиго беше причината за писъка в гората,знаех,че ще бъде там,но не предполагах,че ще трябва да спасявам ..... Не! ТИ,ОТНОВО!?
-М-м..м-Михаела?!!-отвърнах тихо аз.Имах чувството,че за първи път през целият ми живот очите ми ме лъжеха,сякаш това не бе истина,а просто една илюзия. Бях се скр ...

vipralisantamoon

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2021-03-14T07:30:41+02:00 1.4K

Глава II 🇧🇬

Седнах срещу старият мъж на един стол,изглеждащ също като неговия. Между двата стола,на които седяхме,имаше малка дървена маса-ръчно изработена от качествена дървесина. Старият мъж тежко се изправи на двата си крака и изрече:
-Уендиго е зло създание,скитащо се из горите на Канада.Така че,това което ...

vipralisantamoon

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2021-03-12T07:43:55+02:00 921

Писмото до все още незабравените приятели 🇧🇬

Здравей,мили Срамежливко!
Здравей и на теб,драги Зъбчо!
Мина дълго време...дълго време откакто за последен път ви видях,зървайки ви тогава за последен път с очи. Мина се и не малко време,откакто мислех последно за вас. Минаха се вече пет години...пет години отлетяха като птица в небесата откакто вид ...

vipralisantamoon

Prose » Letters

2021-03-12T07:34:13+02:00 1.2K

Една страшна история от Дивия Запад 🇧🇬

Това се случи през 2012 година. За щастие не бях аз жертвата,но беше мой приятел от детството. Никога няма да забравя онази нощ- нощта на 31 октомври, 23 часа,ден от седмицата-сряда,горите на Канада.По това време на годината живеех на границата между Канада и Съединените Американски Щати.
Беше сряда ...

vipralisantamoon

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2021-03-11T08:12:00+02:00 1.1K

Преди края-11 🇧🇬

Айшли и Адулф вече бяха пристигнали на коледното празненство. То бе организирано в голяма сграда,по-скоро ресторант с фоайе като добавка към него. Хиляди и хиляди,сигурно и милиони хора,поне така изглеждаше за Айшли, се разхождаха из фоайето и ресторанта,танцуваха и се забавляваха. Някои сядаха да я ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels

2021-01-19T16:56:51+02:00 1K

В памет на един другар... 🇧🇬

Казват, че когато си тъжен или нещо те безпокои, или тревожи, е добре да вземеш една химикалка и да напишеш нещото, което занимава ума ти на един бял лист. Е,... така ще направя и аз..., но няма да го напиша на бял лист, нито пък на черен такъв. Ще го напиша тук в памет на един другар, когото никога ...

vipralisantamoon

Poetry » Free verse

2020-12-02T15:56:59+02:00 810

Ако не съм това, което ти искаш 🇧🇬

Гледам те и виждам разочарование в очите ти големи.
Всеки път завръщаш се при мен, но без, , отворени" за
прегръдки, рамене.
И вече знам, не искаш ти, както някога преди:да излизаме сами, да играем на игри, да се забавляваме дори. А спомняш ли си ти? Някога крещеше ми дори, сега и това не правиш, а ...

vipralisantamoon

Poetry » Love, Other

2020-11-29T17:21:05+02:00 910

Преди края-10 🇧🇬

10
Айшли лежеше спокойно на своя диван,гледайки телевизия у новия си дом. И макар да бе сама за Коледа и Нова година,тя бе украсила навсякъде:на входната врата на дома си бе поставила красив,декоративен коледен венец. На голямата елха,която си бе купила веднага след като се нанесе,бе поставила голем ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels, Others

2020-11-29T08:21:31+02:00 1.1K

Преди края - 9 🇧🇬

- Какво се случва с Вас,Госпожице Айшли? Какво става с Вас?-запита младият полицай.
-Нищо не се случва с мен. Защо сте тук и как разбрахте,че съм тук? Някой Ви каза,предполагам?-запита го младата студентка.
-Никой не ми е казвал нищо,Айшли-възпротиви се Адулф. Айшли само го погледна окукорено с голе ...

vipralisantamoon

Prose

2020-11-24T21:00:08+02:00 916

Преди края - 8 🇧🇬

Из мислите на Айшли...
След час вече бях достигнала хотела. Успях да си намеря стая и се настаних веднага. Ужас! Хотелиерката ме попита дали ще остана само за една вечер, а аз... все още не знам. Казах ѝ, че може да остана и за още един ден. Изкачих стълбите на цялата сграда,докато не стигнах до чет ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels, Others

2020-11-22T20:06:11+02:00 1.2K

,,Пожелавам си" 🇧🇬

Бе тъмно, тъмно като здрач и тъкмо бе навечерието на празника - Коледа. Зимни виелици, зародени от бурния, смразяващ,северен вятър,разнасяха сковаващите си, ледено-призрачни стонове, песни и гласове. Сняг започна да се трупа, като от минута на минута той все повече и повече започна да се увеличава, ...

vipralisantamoon

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Stories for children

2020-11-20T23:25:17+02:00 957

When She Cries

.............................................................................................................................................................................................................
Малко момиче ужасено,
би напуснало стаята си само ако синините му бъдат излекувани,
а домът не ...

vipralisantamoon

Translations » from English

2020-11-12T10:54:16+02:00 1.5K

За Ковид 19 и епидемичната обстановка 🇧🇬

Промени ли ни изолацията към по-добро,или напротив,обърка нашите планове за живота? Успя ли тя да ни промени към по-добро,изграждайки ни по-скоро като стриктни и отговорни личности,или всъщност просто ни сломи? Научили ни да бъдем търпеливи,амбициозни и добри,или ни развали,повлиявайки на нашите меч ...

vipralisantamoon

Essays » Student essays, Social, Personal

2020-11-10T19:18:12+02:00 2.3K 1

Преди края-7 🇧🇬

Из размислите на Адулф...
Днес,тази нощ я видях. Видях я отново. Видях я за втори път. Очите ми направо сякаш светнаха,но не мисля,че бе от нощната лампа или пък от лунната светлина. Мисля,че бе от радост,но не мога да кажа дали това бе така и за нея-Айшли. Отново се срещнахме,отново съдбата ни напр ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels, Others

2020-11-04T01:39:14+02:00 915

Преди края-6 🇧🇬

6
Това бе тяхната втора,ненадейна и неочаквана среща.
-Госпожице,какво по дяволите Ви става? Не гледате ли за коли,по дяволите?-обади се някакъв глас.
-А Вие,драги Господине,защо карате като побеснял и невидял?-извика му Айшли. Само че,когато двамата се спогледаха,те не можаха да повярват на това,ко ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels, Others

2020-10-25T12:36:26+02:00 954

Преди края-5 🇧🇬

5
Мина се повече от час след срещата с доктора,а младата девойка,нашата скъпа героиня Айшли, все още не бе у дома. Не искаше да се скита просто ей така из улиците на добре познатия ѝ, град,но не искаше и да се прибира. Не я интересуваше мнението на околните,просто искаше свобода,при това незабавна,т ...

vipralisantamoon

Prose

2020-10-25T08:33:30+02:00 967

Преди края-4 🇧🇬

Часът бе отдавна преместил своите стрелки на 17:00,а Айшли бе потеглила към болницата. Все още бе светло. Небето бе така свежо,свежо,а по него постоянно изплуваше от време на време по някое розово облаче,наподобяващо досущ на познатия и така сладък розов,захарен памук на пакостливите малчугани-един ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels, Others

2020-10-14T00:49:57+03:00 1.4K

Преди края-3 🇧🇬

На сутринта,Айшли трябваше да отиде на болницата. А времето,ах това време! То бе мрачно,обсипано навсякъде с черни кълба облаци,прикрили всяка дупка и всяко местенце от небесното пространство. Валеше силно и обилно. И макар обилния сняг да се беше стопил от буреносния дъжд,той пак щеше да се възвърн ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels, Others

2020-10-08T14:07:33+03:00 1.2K

Преди края - 2 🇧🇬

Докато всички хора се забавляваха,хапваха и пийваха из центъра на немското градче Хамбург,нашата героиня,Айшли, сега се разхождаше из един от многото паркове на града.Не бе твърде голям,обширен,но не бе тъй и малък. Времето бе студено и из улиците на града вече започна да превалява сняг,все още слаб ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels

2020-10-04T23:36:36+03:00 1.2K

Преди края-1 🇧🇬

Бе вечер и тъмно като здрач. По ничии улици нямаше ни пуста,жива душа. Само народът по това време се стичаше и събираше към центъра на любимия си град-щяха да палят коледната елха,а небето щеше да засияе от прелестта на празничните фойерверки и силно-светещите коледни лампички,олюлени навсякъде окол ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels, Others

2020-10-03T10:05:34+03:00 1.2K

Преди края 🇧🇬

Декември месец. Вали обилно сняг. Навън е студено и единствено вятърът ,,свири своята песен".Пътищата са опасно-заледени и е трудно да се вижда от падналата се,самопоканила мъгла. Всичко е така-така пусто,само в голямото немско градче,Хамбург,не е така. Всички хора сега се подготвяха да празнуват на ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels, Others

2020-10-02T00:30:42+03:00 1.3K 2

Преди края 🇧🇬

-Айшли,Айшли! Събуди се,момиче!-чува се някакъв глас. -Айшлиии...-продължава да говори гласът. Болнично отделение. Болнична стая с болнично легло. А на него лежи и спи Айшли,задрямала дълбоко,дълбоко,но не в своите младежки сънища,а някъде в своето далечно,далечно подсъзнание. Гласът продължава да с ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels, Others

2020-09-30T23:19:34+03:00 1.4K

Преди края-въведение 🇧🇬

Преди края
Казват,че животът е игра.Казват,че понякога е просто една непредвидима съдба. Казват,че друг път е като филм или пък...кой знае... може би като шахматна игра.А аз си мисля,животът не е ли просто действителността? Действителността,в която всички ние,хората,независимо от кой край на света с ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels, Others

2020-09-29T17:51:28+03:00 1.2K 1

Глава XXIII - Екзекуцията на Роджър 🇧🇬

Още на следващия ден,съдията бе твърдо решил,че Роджър трябва да бъде екзекутиран. Екзекуцията му щеше да бъде публично обесване,точно в центъра на града. Огромна тълпа от хиляди,стотици хора, се мяркаше из града,или по-точно в самия му център,чакащи да видят самата екзекуция. На обяд,тя се проведе. ...

vipralisantamoon

Prose » Novellas and novels

2020-08-21T12:20:29+03:00 1.4K

Глава XXII - Всичко свърши, Роджър! 🇧🇬

Планът бе задействан още същата сутрин. Алис,главната героиня,именно примамката,стръвта на която Роджър нямаше как да не хване,сега чакаше в задния двор на имението на мъртвата Госпожа Родрекинес. Оугъст и Сефра бяха останали в другото имение,чакащи Господарят да се появи. Когато той пристигна,двама ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-21T00:42:52+03:00 1.3K

ГЛАВА XXI-Той не е това,за което се представя! 🇧🇬

Алис проговори:
-Хааа,убедена съм,че сега ще ме намразите,но повярвайте ми,много се уплаших!
-Ще говориш ли или не?!-стресна й се сурово Оливия.
-Оливия,дръж се на положение! Алис има да ни каже нещо! Така че,защо не си затвориш малката уста и й позволиш да ни каже каквото има,за Бога!-изръмжа й Оуг ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-20T00:13:02+03:00 1K

Глава XX- Гибелта на Мариян в имението 🇧🇬

Всички вече бяха пристигнали в имението. Оугъст и Оливия и Максимус си говореха,докато Алис седеше на дивана в хола.
Изведнъж силен,пронизващ писък оглуши двуетажната сграда. Това бе Сефра. Всички,проследявайки нейния писък,бързо се ориентираха и качиха на втория етаж,а гледката… бе просто потресава ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-19T23:45:06+03:00 1.1K

Глава XIX - Погребението на Маркъс 🇧🇬

На сутринта двамата влюбени,преоткрили се от онази твърде ясна за тях вечер,се намериха да спят в едно легло,прегърнали се здраво,плътно един до друг.
-Добро утро!-поздрави Роджър.
-Добро утро и на теб,мъркалчо!-отговори му закачливо Алис.
-Хей…-направи фалшива разсърдена физиономия той,караща момич ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-16T22:33:12+03:00 1.4K

Глава XVII - Уплашената девойка 🇧🇬

Вече бе тъмно,тъмно като здрач. Луната се разстилаше по гладкото,синьо небе и гарвани грачиха зловещо,зловещо,грозно. Алис не можеше повече да пази тази своя тайна-макар и да бе късно,тя реши да свика всички на заседание в хола.
-Оуф,Алис,какво пък има сега,момиче?-попита с чувство на досада Оугъст. ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-14T16:59:40+03:00 1.3K

Глава XVI 🇧🇬

Не след дълго, обаче отново пристигнаха полицаи. Този път те потърсиха Роджър. Алис настръхна, чувайки това, но не каза нищо. Щеше да бъде твърде рисковано, ако беше започнала да задава въпроси от сорта:,,Защо го търсите?”, "Какво е направил?” и рискуваше всички, включително и полицаите, да разкрият ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-12T14:19:59+03:00 1.4K

Глава XV - Нови убийства в селото 🇧🇬

На сутринта всички вече се бяха събудили, с изключение на двама. Сефра и Оливия отдавна приготвиха закуска за всички, а мъжете сложиха чай за пиене. Само Мариян, обаче се притесни дълбоко за Алис. Часът бе вече 10:30, а времето за утринно хранене, бе отдавна минало. Затова тя реши да провери какво с ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-11T16:22:35+03:00 1.3K

Глава XIV - Убийства в селото (част четвърта) 🇧🇬

Вече беше чист следобед. Слънцето скоро щеше да залезе и да сложи край на поредния работен ден. Небето сега бе оранжево, понякога туктаме се разливаше и по някоя червена, алена боя, караща го да изглежда като кърваво. Алис,русокосата двадесет годишна, синеока девойка, стоеше пред имението и се любув ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-09T19:05:03+03:00 1.3K 1

Глава XIII - Убийства в града (част трета) 🇧🇬

Роджър бе тръгнал преди цели три часа,яхнал своя бурен, черен кон - красавец. В него преливаха всякакви чувства от бушуващи емоции - гняв, ярост, страх да не изгуби още един важен за него човек. Имаше оредена среща с Госпожа Родрекинес или по-точно,наглата му братовчедка,Амелия. Препускайки бързо и ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-08T12:29:01+03:00 1.3K

Глава XII- Убийства в града(част втора) 🇧🇬

Всички стояха като потресени. Не знаеха какво да кажат и какво да правят - всичко щеше да бъде прекалено малко и недостатъчно за осмисляне на наученото,потресаващо разкритие.
-Как така е мъртъв? Кажете! - обади се изведнъж Господарят.
- Мъртъв е… някой…,някой… го е убил!-проплака през сълзи,старицат ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-07T19:50:31+03:00 1.2K

Глава XI - Убийства в града (част първа) 🇧🇬

Няколко часа по-късно…
Алис тъкмо се бе събудила от своя сън. Събуди я странно неописуемо чувство-страх. Въпросът беше от какво. Тя плахо се изправи и сънено разтърка очи. Огледа се наоколо из стаята и видя,че тя бе празна,съща досущ както я бе заварила,когато се завърна. Беше станало вечер. Из стая ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-06T20:53:02+03:00 1.2K 4

Глава X 🇧🇬

Вече се стъмваше. Многобройно ято от черни гарвани,започна да грачи и да кръжи над пътуващата по земя,каляска. Вятър задуха,а небето притъмня,обсипано от безброй черни,навъсени облаци на куп. Личеше си,че скоро щеше да завали. А кой знае?... Можеше да излезе и буря.
Докато каляската се движеше,Алис ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-06T15:45:04+03:00 1.5K

Глава IX 🇧🇬

Роджър вече чакаше на пристанището в града. Слънцето все още залязваше и по улиците вървяха хора,прибиращи се най-вероятно от поредния си,тежък,работен ден. Господарят,който чакаше да се срещне с Госпожа Родрекинес,братовчедка му Амелия,изпуфтя и погледна нетърпеливо към старовремския си часовник-по ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-04T22:22:32+03:00 1.2K

Глава Vlll - Татко, ти ли си това? 🇧🇬

Четирите жени се прибраха в общата си стая. Алис бързо затвори стаята, заключи я и се обърна към тях, гледайки ги с цялата си сериозност и в същото време с уплашено на вид лице:
- Мариян, Оливия,Сефра,какво се случи толкова? Защо Господарят се беше разгневил?
Мариян, старата седемдесет и три годишна ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-02T19:53:30+03:00 1.3K

Глава VII- Алис отива в града 🇧🇬

Веднага след срещата с Господаря си,Алис бе подготвена да отиде в града. Пред имението я чакаше нает лакей с колесница,подобаваща точно като от приказките,теглена от най-красивите коне,които тя бе виждала някога в живота си. Лакеят,който бе добре облечен,вече я чакаше,за да потеглят. Алис бе облечен ...

vipralisantamoon

Prose

2020-08-02T00:20:34+03:00 1.3K