3 март /за и около празника/ - 2 есета
СВОБОДНИТЕ В РОБСТВО, ПОРОБЕНИТЕ В СВОБОДАТА
Трети март е не само национален празник, но и ден за размисъл. Защото малко са народите, които честват подобен случай – резултат от страдателното причастие “освободен”. Повечето се радват на деятелното “освободил се”.
И проблемът не е в освободени или поробени, а в самочувствието, в статуса на хората. И друг път сме твърдели, че Ботев, Левски, Караджата не е било необходимо някой да освобождава. Тъй като те са били свободни – макар земята да е била под робство. Просто личният статус на човека определя мястото му в света. И много, твърде много българи дори след 1878 година, след 1885 година, след 1908 година, след 1989 година са се чувствали и чувстват роби.
Защото никой не им е казал, научил, съветвал да изстискват роба от себе си всеки ден, капка по капка, както е забелязал Чехов. Робството не е политическо или социално понятие - то е духовно.
Историята твърди, че българите никога не са били под робство. Тъй като положението им не е било робско. Римляните точно са определяли мястото на роба. Те са казвали, че има три вида оръдия на труда – мъртви, живи и говорящи. Сред първите са били мотики, лопати, сърпове. Сред вторите – говеда, коне, камили. Третата позиция са заемали само робите – говорящи оръдия на труда. Без права, без имущество, без род.
Така че юридически и исторически българинът не е бил роб. Имал е имотец, семейство, плащал е данъци, имал е дори определени права.
Нещо повече – Освобождението затваря някои перспективи пред българската икономика. До този момент с произвежданите у нас стоки се е търгувало в региона от Персия до Белград, от Влашко до Египет.
Огромната империя е давала възможности за безмитна търговия – които са били премахнати с новите граници. Така е – свободата се плаща.
А тази свобода е платена най-вече с българска кръв. Ние славим освободителите руснаци, не забравяме румънци, финландци, украинци. Но не бива да подминаваме нихилистично нашата роля в Освобождението.
Защото борбата си за свобода народът ни започва веднага след изгубването на държавната независимост. Завери, бунтове, въстания – няма година без вълнения из нашенско.
Поводите са били различни – дали за озаптяване на разпасали се властници, дали за закрила на едно само селище, дали с грандиозната цел възстановяване на държавността, но народът не се е примирявал.
И тук трябва да кажем с известен срам – не всички... Какво не всички, малцина са участвали в тази борба! Борили са се вече свободните духом – борили са се за свободата на останалите, на тълпата, примирила се с потисничеството и мястото си сред оръдията на труда.
Тогава идва ХIХ век и титаните на революцията. Тогава залагат главите си самоотвержени българи от всички краища на земята ни, губят няколко бунта, обаче...
Обаче привличат вниманието на световната общественост – хората съчувстват на страдалците, но уважават непримиримите. И започва войната за освобождението ни. В която участва пряко Русия, но е призната като законно средство за възкресението на един храбър народ.
Да отбележим и действително неповторимите подвизи на опълченците – за броени дни хиляди се прежалват и тръгват на бой. Следват Стара Загора и Шипка, четите в турския тил, разузнавачите, помощите с храна и добитък, помощта за ранените...
Българите доказаха, че заслужават свободата си! Някои българи... Останалите тихо чакаха, а сетне заеха топлите места в управата на държавата. Както е ставало винаги. И не само по нашите места.
На 3 март празнуваме всички – нали не се иска нещо да даваме? Камо ли да се жертваме. Както заедно ще продължим битието си – свободните, инициативните, дръзките и плахите, жертвите, чакащите някой да ги освободи, закрили, оправи.
Нищо ново, нали?
КОЙ КОГО ОСВОБОЖДАВА НА ТРЕТИ МАРТ?
В масовото съзнание 3 март е логичен национален празник, защото тогава е подписан договора, положил основи на поредната наша държавна формация. Макар че спокойно може да попитаме нерегламентирано: а защо точно този ден? Има и други светли дати в миналото. Пък и календарът ни е наситен с празници, назовавани официални. Някои искат да се превърне в национален ден 22 септември – денят на независимостта. Макар тази късна 1908 година да напомня колко време сме били васали на султана. Други говорят за 6 май, за 22 декември /тогава била основана древната българска държава, смятат те/, за 10 ноември и 10 януари дори.
Още повече, че късните борци срещу комунизма, пренесли омразата си изобщо към руското, искат този ден да не се чества. Много важно, казват те, че османците са изгонени – нали не сме станали пак Велика България? Русите, викат , имали някакви свои планове, та пътьом ни освободили. Което е наистина смешно като претенция. Както казват китайците – не е важно котката черна или бяла е, важното е да лови мишки. А нас интересуващото е, че от него ден отново има българска държава. Пък величието всеки сам постига..
Обаче, изниква друг въпрос – кого са освободили руснаците? Дали изобщо дедите ни са обърнали внимание, че побирчиите и заптиетата са сменени в данъчни и полицаи? Или битието си е продължило все така – изнурителен труд, тежки налози, служба на своята/?/ държава? Ах, да – и правото да гласуваш за някого, когото виждаш от избори на избори. Явно такова освобождение си е наистина държавен, а не национален празник.
Друго му трябва на човека – съзнание, че е свободен. Което или сам постигаш, или никога няма да имаш. Защото то не се дарява. Нали помните ”Дядо Йоцо гледа” – “И дядо Йоцо стана свободен – казаха му го” И как така човек, неосъзнаващ и не разбиращ що е това свобода, може да бъде свободен? Свободата на държавата, свързана ли е със свободата на човека?
Та Ботев, Левски,Караджата, Бенковски, Бачо Киро и другите загинали за тая свобода преди идването й – те роби ли са били? Кочо, предпочел смъртта пред ново робство, не е ли бил вече освободил се човек, имащ право на избор? И то кървав избор – взема решение от името на детенцето си. Убива го, но не го обрича на страданията на робството.
Кой и как може да донесе свободата и я ашладиса в нечия душа? И, всъщност, дали човек, приемащ даденостите на реалността за неотменимост, може изобщо да бъде свободен? Куп питания, разрушаващи образа на възторжените посрещачи на свободата. Посрещачи –да, но на свободата? Какво е била тя за тях? Подарена свобода – свобода ли е? И няма ли дарителят да поиска да замести доскорошния господар? Изобщо – неизстраданото познание струва ли нещо? Въпрос, отнасящ се и до демокрацията, културата, хуманизма.
Трагедията на хората и на народа ни в частност, е в свързаността на свободата и гибелта. За свободата залогът е прекалено голям и малцина се хвърлят в голямата борба. Останалите чакат някои да им помогне, да ги защити, да ги освободи. Пет века хайдути са мъстили, бранели, грижили се за някакъв нормален /под робство?/ живот за обикновените хорица. Чети са минавали Дунава, Апостолът и другарите му са бродели из селищата комитети да организират, отец Паисий, Софроний Врачански, Матей Преображенски са разнасяли словото българско. . .
А колцина са били те – освободилите се? Пожертвали спокойствие и “нормалност” заради духовност и права. Останалите са чакали. Защо да рискуват? Вярвали са, че все някой ден някой – я случая дядо Иван, ще ги освободи. Та нека днес, 3 март, чествайки поредната годишнина на поредното нещо, извършено за нас, се преклоним пред паметта на освободилите се и освободилите ни. И се запитаме – а ние кога ще извършим нещо за нас си?
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И точно днес трябваше да попадна на тази творба! Благодаря, сенсей!
-
Благодаря, Меги!
Свободата не се дава, свободата се постига. Нима днес не виждаме куп - милиони! - българи, които НЕ са свободни? Реално, иначе на думи могат всичко...
Има куп овце - факт. В кланиците овни водеха стадото към касапския цех. Касапите само ги чакаха...
Проблемите ни са два - водачи и душите ни. Съчетание от двете няма. За съжаление... -
Хареса ми - едно активно и обосновано мнение! Това е истината - човек е свободен в главата си. Тъжното е, че малко от нас са.
-
Това е различното!Не Хел!Точно това черничкото се разблеяло!Взело да ги бута към огромните железни порти!А подир него белите!Скършили ги врáтите!
-
Не разбирам метафората ти с черната овца. Намекваш, че революционерите са черни овци ли?
Ако е така, това е срам и позор! -
Имало е и още ги има!И нека Xел,за да я има България!Една истинска история!Дядо ми беше овчар(пастир).През зимата се обягваха аганцата.Тогава един овчар се грижеше за-1000 брави(овце).Тогова се роди черно агънце!Различно!Дойдоха и го взеха!
-
Ами имало е и такива българи, но ние тук говорим за достойните и смели българи, с непримирим дух!
И те не са били от заможните! Били са бедни и подтиснати като всички останали и чорбаджиите са им били толкова големи врагове колкото и турците. "А той беден, гол, бос, лишен от имотът, за да е полезен дал си бе животът!" -
Българското Възраждане е продукт на заможни хора!Има една книга:"Ботевите четници разказват".Та там се споменава,когато пленените четници минавали през Орхание(Ботеврад),самите българи ги проклинали,че са им нарушили рахата(спокоен живот)Та така!
-
Не само в първите години, а във всички векове, Хари! Не случайно млади и стари се принуждават да станат хайдути и да хванат гората, а Левски хвърля расото. Даньова мама песента не си ли я чувал? И къде си вярна ти любов народна?
-
Така е, Хел! Благодаря за мнението...
Хари, власт! Тя им е била нужна - вяра и народ не са ги интересували... -
В първите години на поробването е било така!Много боляри приемат исляма!
-
Може да не е било робство в римския смисъл на думата, но си е било тотално подтисничество на духа и свободата, чрез многобройни данъци, ограбвания, физическо насилие, убийства, зверства, беззаконие, смяна на вярата, еничари и тн. Така, че определено е било робство. Който иска да си припомни да гледа "Време разделно".
-
Честит празник, Светлана, Мариана, Хари!
-
Поздравление,Георги за написаното!Навяващо горест и размисъл.Наистина може да се поспори за статута на роба!За съдържанието му в Римската империя и в по-късни времена!Бих казал по-скоро,че усещането,предизвикано от поробителя е такова!Иначе самата институция-"робство"е друга!Поздравление!
-
Честит 3 март.
-
Благодаря, ЛиаНик, Стойчо! Хубав празник!
-
Ще си позволя на твоята страница още веднъж да ти честитя празника и благодаря сърдечно за написаното от теб.
Посланията написани с кръв са истински зов за борба.
И да помним,че свободата е избор на живот.Без мисълта за свобода човек се самообрича на робство. -
Честит празник на Свободата! Нека преклоним глава пред онези, които са разбрали какво е истинска свобода!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
