1 min reading
Аз знам, че според теб, твоето прикритие е видимо отражение на перфектния човек. Но ти не знаеш, че аз виждам през теб това, което наистина си. Лъжец за собствената си същност. Никога не си обичал никого, а сложиш ли си "белите очила", ставаш различен. Красивата игра, която представяш на всички, е една сива лъжа за очите ми. Сянката на истинския ти образ те преследва, защо не я виждаш? Или може би тя е частта от теб, от която толкова се опитваш да се скриеш. Добротата, към която се стремиш, няма да настъпи нито с фалша, нито с лъжливите преструвки. С прикритието си само залъгваш себе си, че се променяш, а всъщност предаваш истинското си Аз. Животът ти минава и изгубен във фалша, времето ти изтича пропиляно. Тихо любовта иска да те открие, но без "белите очила" ти я изпускаш, а с тях - се преструваш, че можеш да обичаш. Залъганото от теб сърце не може да види ясно равния път в душата ти и отново я обърква с пропастта. А в нея няма да откриеш пътеката, по която възможността да станеш чов ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up