Apr 16, 2014, 10:57 PM

Бездната на нещастието 

  Essays » Personal
1601 0 12

Защо толкова дълго в бездната на нещастието съм? Много ли съм грешна или чужди грехове изплащам? Защо няма радост за мен и щастие? Нима съм негодна за любов и радост, спокойствие и усмивки, но не фалшиви, с каквито се събуждам всяка сутрин. Защо само сълзите запълват душата, скърбяща за късче любов? Тези мъки и нещастия няма ли да спрат? Късметът нейде надалеко е избягал, а любовта в тъмнината не може да намери пътя си към мен.

 Живея по-бедно и от просяк, но не защото нямам покрив над главата си или храна и дрехи, а защото душата ми е празна, а очите обляни в сълзи и тъга. Душата крещи и копнее за старите безгрижни дни запълнени с усмивки, щастие, любов и мечти :)

© Ивелина Мондешка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за ценния съвет Ангел
  • Има една стара приказка .Хвърли късмет назад и ще намериш в бъдеще двоен.Дерзай...
  • Да сега като се замисля над думите ти Филип наистина си прав
  • Защото, събуждайки се с усмивка, така както си го написала, означава, че на опдсъзнанието ти не му пука дали си на кеф или не, а е намерило за какво да се усмихне в съня ти. Нещо, над което нямаш контрол.
  • Защо да не може да е фалшива?Според мен може,защото сутрин когато се събудиш и не искаш да започва деня се усмихваш насила само за да не натъжаваш приятелите и близките си и да избягваш въпроси,които не искаш да ти задават
  • Знаеш ли, аз пък не съм съгласен. Когато се събуждаш сутрин, усмивката никога няма как да е фалшива. Дерзай!
  • Благодаря Красимира и ти си изключително права
  • Всъщност не сте прави, казано с усмивка. Точно на 14 сблъсъкът е най-болезнен и бездната най-черна. На 114 вече можем и с 2 и с 200.
  • Благодаря Ани
  • Слънце, човек като го прочете това есе ще си каже наистина, че си додрапала най-малко до 100 години. Много истинско и взето от реалния живот ама и аз като Чо ще кажа: Дай по-весело!
  • Благодаря.Настина трябва да съм по-оптимистична живота е пред мен,но така си изливам гнева и мъката :д
  • На 114 години си, а не на 14! Защо заблуждаваш публиката?
    Да оставим шегата, но наистина ми прозвуча, като написано с последните останали сили на един очукан, овъргалян и съсипан от житейски кахъри човек.
    Давай го по-непукистки, по-оптимистично, Ивелина! Чувствам, че го можеш!
Random works
: ??:??