Бездната на нещастието
Защо толкова дълго в бездната на нещастието съм? Много ли съм грешна или чужди грехове изплащам? Защо няма радост за мен и щастие? Нима съм негодна за любов и радост, спокойствие и усмивки, но не фалшиви, с каквито се събуждам всяка сутрин. Защо само сълзите запълват душата, скърбяща за късче любов? Тези мъки и нещастия няма ли да спрат? Късметът нейде надалеко е избягал, а любовта в тъмнината не може да намери пътя си към мен.
Живея по-бедно и от просяк, но не защото нямам покрив над главата си или храна и дрехи, а защото душата ми е празна, а очите обляни в сълзи и тъга. Душата крещи и копнее за старите безгрижни дни запълнени с усмивки, щастие, любов и мечти :)
© Ивелина Мондешка All rights reserved.
