Текстовете в Божието Слово, сочещи белезите на последното време, показват, че проявите на злата човешка природа ще се увеличават с приближаването на края на историята. Обратно пропорционално на нарастването на негативните тенденции в поведението на хората общочовешките добродетели ще бъдат все по-пренебрегвани. Дори само бегъл поглед върху съвременните социални процеси, политическите страсти, междуденоминационните ежби в Христовата църква, разпада на морални ценности и др. доказва истинността на предупреждението на Словото.

В търсене на забравените от съвременния човек, в това число и от съвременния християнин, добродетели, ще открием благородството като една от тях. Какво представлява благородството? Самата дума подсказва, че става въпрос за родство, близко обвързване с това, което е благо, добро и правилно. В тази връзка най-близко до нашите ограничени възприятия за добро е Божието добро като съчетание между Неговата любов и мъдрост. А характеристиките на Господната любов най-лесно можем да открием в 1 Коринтяни, 13 глава.

Във въпросния текст виждаме, че апостол Павел придава на любовта личностни качества. Любовта дълго търпи, а милостта е отправната точка при взимането на решение. Любовта ни предпазва от това  да не се сравняваме с другите, защото в нея отсъстват двете негативни, коренно противоположни следствия на плътското сравняване – завистта и превъзнасянето спрямо другите.

Ако Божието благородство стане наша личностна характеристика, ще имаме рядката привилегия да избираме и прилагаме истината в житейските ситуации, пред които се изправяме – истината, видяна през очите на Божията любов и Неговата мъдрост.