Искам само да избягам в някой друг свят...
Не е честно да е така! Не е честно да се раздадеш докрай и да не получиш нищо! Не е честно да отвориш вратата, зад която очакваш да намериш градина с цветя и да се озовеш на пътека от тръни!
Иска ми се да избягам... някъде в някой свят, където хората са искрени, когато казват "обичам те"; искам да не съм самотна, когато ме прегръща, човека, когото обичам; уж са простички неща, а се оказаха непостижими... страх ме е от самотата, страх ме е от нощите... страх ме е и от тази обич, която все още е съвсем в зародиша си, а усещам как ме всеобема... не знам къде съм, не зная...
Аз искам да съм до топло мъжко тяло, което да ми дава измамна дори сигурност, че утре слънцето ще е по-хубаво от днес!
Аз съм мечтателка, искам да се разхождам около езера и в планини... Чака ме цял един живот за живеене и още поне един за създаване... ще избухна от енергията си и се давя в нея...
Искам тук и сега да ми се СЛУЧВА живота, преди да изтече покрай мен.
Аз съм част ...