Българските букви - Черноризец храбър
Смята се, че произведението „За буквите“ е писано през IX век, по време на бурните промени, след възкачването и детронирането на Владимир Расате и поставянето на Симеон на негово място. Тогава е свикан и т.н. „народен преславски събор“. По време на този събор се приемат няколко решения, като едно от тях е византийските духовници да се изгонят и да се заместят с български, както и българският език да замени гръцкия в богослужението и да си бъде официален език на държавата. Тези събития благоприятстват появата на учителни слова, които да утвърдят промените в съзнанието на българите. Едно от тези ораторски текстове е съчинението „За буквите“. За разлика от повечето преведени текстове по това време, съчинението на Черноризец Храбър е напълно оригинален текст. Голяма загадка от това време е и личността на Черноризец Храбър. Заради високата си ерудираност, много историци смятат, че зад този псевдоним стои самият владетел, който, както е известно е получил своето образование от прочутата магнаурска школа, където е учил и самият Константин-Кирил философ. Друг аргумент за това вярване е и името „Черноризец“, което означава „Монах“. По този начин се прави връзката, че всъщност това е псевдоним, а не реален човек. Има също хипотези, че това може да е Йоан Екзарх или Климент Охридски. Тези твърдения все още не могат да бъдат аргументирани напълно, но едно нещо е абсолютен факт: Авторът е бил много високо образован.
Основните теми в произведението са съсредоточени върху това:
- Защо е нужно славяните да имат своя азбука?
- Какви са качествата на новата азбука?
- Коя азбука е по-свята и близка до християнската вяра?
В подкрепа на тезата, че славяните трябва да имат своя азбука, е приведен аргументът, че не е възможно да се изповядва християнството, ако не се владее писмото – самата вяра го изисква, за разлика от вярата на езичниците.
Защитата на славянската писменост в творбата е изградена в няколко части:
-Отминаването на езическото време на „черти и резки“
„Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки“
-Създаването на писменост като път към бога
-Делото на св. Кирил, като израз на божията воля:
„След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви“
-Противопоставянето на гръцките букви и защитата на славянската писменост
„Но как може да се пише добре с гръцки букви БОГЪ или ЖИВОТЪ“
„Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките – елини езичници“.
-Защита на славянската писменост пред защитниците на триезичната ерес
Произведението на автора се състои от тези и антитези и е изградено върху реторичен похват, под формата на въпроси се свеждат тезите на триезичнието против славянската азбука.
-
„Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“
-
„Други пък казват: „Защо са славянските книги?“ … нито пък са изначални като еврейските, римските, гръцките…“
-
„А други пък казват, че бог ни е създал буквите.“
Под формата на антитези, малко иронично, но логично и напълно аргументирано се оборват твърденията. Черноризец Храбър доказва, че е еднакъв броят на гръцките и на славянските букви, като в използването на гръцката азбука добавя двугласните и знаците, които означават числа. Нарича „Безумци“ защитниците на триезичната ерес и ги оборва с думите: „Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго“.
В произведението си Черноризец Храбър с пламенен тон защитава правото на българите да имат своя азбука и да творят на собствената си писменост. Българското средновековие през IX в. е време, в което е от изключително значение, след покръстването на българите да се изгради култ към славянската азбука и образа на един „праведен и истинолюбив мъж“, който я създава. „За буквите“ дава на новопокръстените християни един път към познанието на Бога. Защитата на правото на съществуване на собствената писменост е от изключително значение за културното равноправие, както и за изграждане на независимост от византийското влияние. Тази стъпка слага ясно границата между необходимостта от взаимно обогатяване и подчинение, чуждопоклонничество. Изводите, които можем да си направим от това произведение са много и това само показва, колко значимо е то за развитието на българската култура, за българската история.
Източници, от които съм се подготвял:
-Книгата на Донка Петканова „Българска средновековна история“ .
-Документален филм: „Симеон - великият между царете (2017) Литературата на Златния век“ (Еп. 4) Линк към филма: https://www.youtube.com/watch?v=kn-JRdoa5JI&t=318s
- Лекциите на Вени Савова и Мария Йовчева по старобългарска литература - ПУ
© Калоян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Интересно стихотворение
-
Черноризец Храбър
Делото на Кирил и Методий
с почит вярна, благо възхвалява.
Върху пергамент, с перото смело
българското слово защитава.
Черноризец Храбър- факел висш,
душите ни през времето светлиш!
С черти и със резки, нали, не може
напред да се върви или свободно
не се изписва с чужди букви " Боже " ,
а само с АБВ- то наше, родно.
Черноризец Храбър - факел висш,
през времето душите ни светлиш!
" О ПИСМЕНАХ " безспир балада- химн
и ода искренна през вековете -
ти, огън български, неугасим,
все порива бъди на умовете!
Черноризец Храбър - факел висш,
душите ни през времето светлиш!
Из " Похвално слово за Велики Преслав " -
Хари, едно нещо няма ли доказателства-извори, не може да се твърди, да не говорим за нещо преди толкова много години. Всичко друго е плод на въображението. Някои хора обичат да разгръщат въображението си и да вярват в недоказани неща- няма лошо. В крайна сметка и това, което е доказано, не е ясно в коя полза е доказано, но и тези хора не трябва да забравят, че това е просто въображение. Историята е манипулирана дори през последните 80 години, да не говорим за преди това. Няма как изцяло да се заличи история, но всеки през годините я е променял така, както му е угодно. Интересното при повечето надписи от средновековието е, че някой упорито се е опитал да изтърка имената на авторите и да въведе името на друг и това е доказано.
... -
Калояне, разбирам, че изучаваш история и използвам повод от представеното есе да споделя едно мнение.
Крайно време е младите историци в България, на базата на безспорните исторически извори да се заемат сериозно с "алтернативните" версии на българската история и да разчистят руините над нея. И стъпвайки на тази база да настояват за осъвременяване на текстовете в българската история, които в момента са пълни с клишета и неверности. Проблемът е, че по такива текстове се преподава в средния курс на нашето образование.
-
Благодаря. Колкото - толкова, важното е да се работи
-
Здравей. Това беше темата, която ми се падна за изпита по старобългарска литература. (Уча История). Реших да я публикувам и тук. Имам още много хляб да изям докато започна да пиша по-сериозни и задълбочени теми
-
Здравей. Мисля, че и аз съм споненал различните хипотези. Но има и факти, които могат да бъдат доказани.
-
Поздравления за статията!
Няма и не може да има неопровержими доказателства за нещо случило се преди да кажем 1000 години.
И друг път съм го споменавал тук, в моя "роден" и любим сайт.
Специалистите по "Стара история" боравят с думите и словосъчетанията:"Да предположим ", "Може би", "Ако се вярва на Този", " Сравнявайки мнение, но не е сигурно"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Историята, като наука има своята методология.
Колкото повече отиваме назад във времето нещата се променят.
Боравенето с термини:"Може би., Да предположим., Вероятно., Изхождайки от..." са царствена необходимост за историците изследващи този период от историята.
Нека бъдем оптимисти, като Хайнрих Шлиман, макар че не сме докоснсти като него и да се Надяваме!