Българските букви - Черноризец храбър
Смята се, че произведението „За буквите“ е писано през IX век, по време на бурните промени, след възкачването и детронирането на Владимир Расате и поставянето на Симеон на негово място. Тогава е свикан и т.н. „народен преславски събор“. По време на този събор се приемат няколко решения, като едно от тях е византийските духовници да се изгонят и да се заместят с български, както и българският език да замени гръцкия в богослужението и да си бъде официален език на държавата. Тези събития благоприятстват появата на учителни слова, които да утвърдят промените в съзнанието на българите. Едно от тези ораторски текстове е съчинението „За буквите“. За разлика от повечето преведени текстове по това време, съчинението на Черноризец Храбър е напълно оригинален текст. Голяма загадка от това време е и личността на Черноризец Храбър. Заради високата си ерудираност, много историци смятат, че зад този псевдоним стои самият владетел, който, както е известно е получил своето образование от прочутата магнаурска школа, където е учил и самият Константин-Кирил философ. Друг аргумент за това вярване е и името „Черноризец“, което означава „Монах“. По този начин се прави връзката, че всъщност това е псевдоним, а не реален човек. Има също хипотези, че това може да е Йоан Екзарх или Климент Охридски. Тези твърдения все още не могат да бъдат аргументирани напълно, но едно нещо е абсолютен факт: Авторът е бил много високо образован.
Основните теми в произведението са съсредоточени върху това:
- Защо е нужно славяните да имат своя азбука?
- Какви са качествата на новата азбука?
- Коя азбука е по-свята и близка до християнската вяра?
В подкрепа на тезата, че славяните трябва да имат своя азбука, е приведен аргументът, че не е възможно да се изповядва християнството, ако не се владее писмото – самата вяра го изисква, за разлика от вярата на езичниците.
Защитата на славянската писменост в творбата е изградена в няколко части:
-Отминаването на езическото време на „черти и резки“
„Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки“
-Създаването на писменост като път към бога
-Делото на св. Кирил, като израз на божията воля:
„След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви“
-Противопоставянето на гръцките букви и защитата на славянската писменост
„Но как може да се пише добре с гръцки букви БОГЪ или ЖИВОТЪ“
„Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките – елини езичници“.
-Защита на славянската писменост пред защитниците на триезичната ерес
Произведението на автора се състои от тези и антитези и е изградено върху реторичен похват, под формата на въпроси се свеждат тезите на триезичнието против славянската азбука.
-
„Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“
-
„Други пък казват: „Защо са славянските книги?“ … нито пък са изначални като еврейските, римските, гръцките…“
-
„А други пък казват, че бог ни е създал буквите.“
Под формата на антитези, малко иронично, но логично и напълно аргументирано се оборват твърденията. Черноризец Храбър доказва, че е еднакъв броят на гръцките и на славянските букви, като в използването на гръцката азбука добавя двугласните и знаците, които означават числа. Нарича „Безумци“ защитниците на триезичната ерес и ги оборва с думите: „Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго“.
В произведението си Черноризец Храбър с пламенен тон защитава правото на българите да имат своя азбука и да творят на собствената си писменост. Българското средновековие през IX в. е време, в което е от изключително значение, след покръстването на българите да се изгради култ към славянската азбука и образа на един „праведен и истинолюбив мъж“, който я създава. „За буквите“ дава на новопокръстените християни един път към познанието на Бога. Защитата на правото на съществуване на собствената писменост е от изключително значение за културното равноправие, както и за изграждане на независимост от византийското влияние. Тази стъпка слага ясно границата между необходимостта от взаимно обогатяване и подчинение, чуждопоклонничество. Изводите, които можем да си направим от това произведение са много и това само показва, колко значимо е то за развитието на българската култура, за българската история.
Източници, от които съм се подготвял:
-Книгата на Донка Петканова „Българска средновековна история“ .
-Документален филм: „Симеон - великият между царете (2017) Литературата на Златния век“ (Еп. 4) Линк към филма: https://www.youtube.com/watch?v=kn-JRdoa5JI&t=318s
- Лекциите на Вени Савова и Мария Йовчева по старобългарска литература - ПУ
© Калоян All rights reserved.
