Човешко и анималистично в "Мазна свирка" на Оркестър Миш-маш
Светът, в който живеем се променя непрестанно. Мощните тласъци на прогреса карат и нас да се движим - по-силно, по-високо, по-бързо, както е казал някой анонимен елин.
Оттогава много се е променило и в схващанията за света - нашата сакрална обител. Материалното доминира над менталното, плътското над духовното. Изражения на тази застрашителна тенденция откриваме в епохалния труд на орк. Миш-маш, "Мазна свирка"
Под звука на брилянтен музикален съпровод, младият Орфей извисява глас във възхвала на красивото и възвишеното. Той хули всичко долно и низко. Черна кръв тече от плачещото му сърце, идеалистът и мечтателят, дълбоко стаени някъде в него, вече ги няма. Останала е само тъмна сянка, която шепти "мазна свирка"....
Както казва Шимона Давидов - Леви, "Миш маш е блестяща еманация на българския гений." Преминавайки през дръзки сатитични шаржове и емоционални метаморфози, музикантите ни показват нов свят, идеалистичен и блестящ в своята същност, белязан от нетрайния блясък на живота.
При по-задълбочен поглед в произведението, откриваме дълбоко вплетени най-мистичните тайнства на зороастризма и ранния платонизъм. Окултното в творбата е достъпно само за всевиждащото око на просветения, а магнетичната й привлекателна сила се дължи на полипарадигмалната структура, вложена в нея.
Като заключение мога само да кажа: извисявайте се, люде, следвайте примера на обединилите се под флага на Миш Маш музиканти, бъдете силни и единни и може би един ден божественото във вас ще надделее.
Amen
© Борис All rights reserved.
Тогава може да научиш и нещо ново, защото нито един от нас не е всезнаещ, нали? Включително и ние двамата или поне аз!