Дарба е да успееш да не мислиш за страха
Как да не мисля!!!?
Трудно е да си гръмоотвод между две полярности. Между ограничения и желания. Между тъмното и светлото в душата си. Събираш негативите в своя мислен резервоар. После започваш да търсиш мотиви, които да ги обезсилят... При това гледаш да не досаждаш, да не натоварваш любимите хора... И трупаш ли, трупаш емоции... Да се задържат е нездравословно, но и да ги изпускаш като вряща лава е рисковано... Не знаеш какво ще помете и какви поражения ще се случат... Повтарям си – трябва да търся баланса. Онзи баланс между вдъхновението и умората. Между мечтаните сънища и трудното заспиване. Между стресиращата действителност и лъчезарните усмивки. Имам избор. И избирам да прогоня апатията, да не залитам в необуздани крайности и непредвидими промени. Ама как да се освободя от червейчето страх?!... То пили с постоянство и разклаща крехкото ми равновесие. Връхлитат неподозирани странности, които още повече ме объркват и омаломощават. Любопитството ми да разбера повече за тях затъва в недомлъвки и неясноти... А как искам да съм заедно с вятъра между тревичките и слънцето да изпълва не само просторите, но и всичките ми клетки; да гали и лекува раните в моя вътрешен свят. И събирам слънце в душата си. Благодарна съм, че имам истински приятели. Те ми помагат в търсенето на равновесието, което ме извисява в полет.
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е да имаме от всичко по нещо и тогава ще има баланс.
Дозата е необходимост, която носи аромата на подправките. А с тях не бива да се прекалява.
Прочетох с интерес.
Поздравления за написаното от теб, Павлина! -
Страхът е лекарство, когато го приемаш за дарба. Благодаря Павли!
-
Всеки си има своите страхове и сам решава дали ще се предаде и ще падне в клопката им... Всичко започва от главата... Страх. Кошмарно чувство. Но той е катализатор на нашето колебание и ни предпазва от безразсъдство. Страхът е този, който ни отваря очите! И виждаме истини, които не сме забелязвали допреди появата му. Пречи да променим съдбата си, защото се страхуваме от внезапните обрати, които са искани, но се появяват твърде често в най-неподходящ момент.
Бъдете здрави! -
Намери и ти пример да дадеш! Първо тя няма такова, това е клише, и второ - точно тя си направи превантивно такива операции, без симптоми дори.
Завет (CoronaDimos) - от жени или от змии?
-
Сетих се за едно твърдение на Анджелина Джоли: "Не страдам от психично разстройство. Наслаждавам му се."
И още: "Лудите, лудите - те да са живи." - Иван Вазов
Без доза лудост нищо не може да се случи и страховете биха ни победили. Привет, Завет. -
А как се бориш със страха? Какъв екстрийм упражняваш: алпинизъм, катерене, бой с бикове, Формула-1? Или и тука си пишеш метафохипотетично?
-
Да го кажа така: Като не можем да игнорираме страха, поне да не мислим за него. Ама именно това най-трудно ни се отдава и страховете дишат, ограбвайки времето ни. Разбира се, че дарбата е талант. Но тук съм я използвала метафорично тази думичка и наистина си е дарба, ако успеем да се справим с трудности, предизвикателства, страхове... Не всеки успява... Това е творчество и мога да смесвам всички сфери, за да изкажа мислите си. Радвам се, че се спряхте на страничката ми. Приветствам тихата си лудост.
-
Дарбата е талант, страхът е реакция. Нищо общо. Нека не се пренасят понятия от една сфера в друга, само се изкривяват възприятията. Не е добре за който го прави!
-
Не е дарба, лудост е.
Разумният човек търси начин да го преодолее, а не да го игнорира.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ви за многото размисли, които предизвикахте в мен.