Дарба е да успееш да не мислиш за страха
Как да не мисля!!!?
Трудно е да си гръмоотвод между две полярности. Между ограничения и желания. Между тъмното и светлото в душата си. Събираш негативите в своя мислен резервоар. После започваш да търсиш мотиви, които да ги обезсилят... При това гледаш да не досаждаш, да не натоварваш любимите хора... И трупаш ли, трупаш емоции... Да се задържат е нездравословно, но и да ги изпускаш като вряща лава е рисковано... Не знаеш какво ще помете и какви поражения ще се случат... Повтарям си – трябва да търся баланса. Онзи баланс между вдъхновението и умората. Между мечтаните сънища и трудното заспиване. Между стресиращата действителност и лъчезарните усмивки. Имам избор. И избирам да прогоня апатията, да не залитам в необуздани крайности и непредвидими промени. Ама как да се освободя от червейчето страх?!... То пили с постоянство и разклаща крехкото ми равновесие. Връхлитат неподозирани странности, които още повече ме объркват и омаломощават. Любопитството ми да разбера повече за тях затъва в недомлъвки и неясноти... А как искам да съм заедно с вятъра между тревичките и слънцето да изпълва не само просторите, но и всичките ми клетки; да гали и лекува раните в моя вътрешен свят. И събирам слънце в душата си. Благодарна съм, че имам истински приятели. Те ми помагат в търсенето на равновесието, което ме извисява в полет.
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
Бъдете здрави!
