Още ни държи еуфорията от Коледа и вече се подготвяме за един друг празник, който ние, жените, очакваме с нетърпение. Имаше една шега, че той е демо версия на 8-ми март... става въпрос за „новоизлюпения” празник на влюбените 14 февруари. Отново треска за резервации на възможно най-романтичните места – разбира се, местата са според разбиранията за романтика и според... джоба. И после нека някой каже, че любовта не зависела от парите! Ха-ха-ха... Всъщност може би не зависи – става въпрос за празник на ВЛЮБЕНИТЕ, а не на ЛЮБОВТА! Нали не е едно и също? Освен това за любовта би трябвало всеки ден да е празник – това, че я има; че има някого, когото да обичаме; който да ни обича... Стискаме си палци нещо да не ни провали празника...
И мъжете пак се оплакват... Един ден в годината искаме подарък, който да докаже, че (все още) ни обичат и те недоволстват. Ами ако искахме всеки ден да доказват любовта си с подаръци? Да, искаме доказателства, но от друго естество – не материални. Искаме нежност, целувки, да ни прегърнат, да ни кажат, че ни обичат – и разбира се, да е вярно...
Преди време попитах една моя позната какво ще подари на половинката си. „Нищо” – отговори ми тя. Достатъчно е, че има мен! Но мъжете вървят с допълнение, от нещо... дребно, но...
Супер! Пак празник! Празник за... двойки! Ами тези, които си нямат никого? Освен, че през останалото време се чувстват потиснати и едва ли не – непълноценни (което не е вярно, но чувството...), сега трябва да виждат навсякъде, откъдето минат, сърчица, балончета, плюшени играчки, които си казват колко се обичат...
Но има едно успокоение... Все пак това е празник и на влюбените, и на зарезаните... Така че всеки може да празнува, каквото му се празнува... НАЗДРАВЕ!
П.П. Освен това наближава 8-ми март – оригиналът!
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.