Apr 27, 2014, 8:48 PM

Европейци сме, ама все не сме дотам 

  Essays » Phylosophy
5587 1 0
1 min reading
Представям си лицето на Алеко Константинов, докато изписва многобройните си фейлетони за бай Ганьо. Едновременно потресен, разочарован, но и решен да покаже същността на българина. През очите на хумора и пародията авторът изобличава негативните черти на образа си - липсата на морал, възпитание и образование, ниските идеали, менящото се политическо мнение, скъперничеството, желание за лична изгода и непоправим материализъм. Алеко показва колко деградирало е било съзнанието на нацията ни, но също така казва "Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда."
Току що освободилия се народ, все още опиянен от постигнатата победа и свобода, не съзнава колко много е изостанал.
В първата част на книгата бай Ганьо е поставен в чужда територия, където не се чувства защитен. Той я определя като враждебен свят и го отхвърля.
След като се връща от пътешествиет ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

Random works
: ??:??