Feb 2, 2015, 1:17 PM
Философия на Бога
3 мин reading
С благодарност към blackjack12
I. Практика на бавното
Бавните сигнали стигат по-надълбоко в мозъка и предизвикват трайни промени. Същото е и с бавните движения. Затова истинската йога е бавна и спокойна, величествена и тиха. Тя стига неусетно до девата на всяко движение, на всяка субстанция.
Следователно всяко наше движение трябва да бъде незабележимо, тихо и смирено, защото е всъщност молитва към девата на съответната /адекватната/ същност, която изразява и оттам към Бога на Универсума.
Спокойствието е дълбочина! Дълбочината е спокойствие!
Следователно бавното извиква живот. То е молитва към божеството /девата/ на живото и иска да пробуди чрез него /нея/ живот в самото движение. То /движението/ трябва да е едно съвсем бавно и магично заклинание с мистичен оттенък, целящо да пробуди Бога на Универсума, чийто пулс е безкрайно забавен, като на дълбоко спящия, за да може Той да разреши пробуждането на живота. Това е голямата мъдрост на битието: Бог е най-бавният = спящият пулс в безкрая. Затова безкрайнобавният стига най-бързо до Него…
/Смирението съчетано с усещането за неразгаданото живо = контакт с Бога/
Бог е най-бавен от всичко, за да е във всичко и за да може всичко да е в него!
По този начин Той е неуязвим и недостижим. И наистина, бързото не може да порази Безкрайнобавното /макар че поразява бавното/, защото То е само фон за неговата изява. За обикновените хора е важно да знаят /тъй като забавянето тъждествено с Бог е недостижимо за тях, освен в Йога/, че практически те са по-неуязвими когато се “движат”, отколкото когато “стоят” неподвижно. Това е така, защото светът, в който живеем може да бъде оприличен на голям град. Дяволът /= Провидението/ упорито ни търси в този град, проверявайки улица след улица и ъгъл след ъгъл и рано или късно ще ни открие, като се натъкне на мястото, където “стоим” неподвижно. Но ако намерим подходящата стратегия на движение в този град, можем да избегнем или поне значително да отложим срещата си с Него.
Безкрайнобавен – Бог е Градът. Дяволът живее в Него. Той никога не ще Го открие като нещо което търси, за да Му навреди. Защото той търси в Него, а не Него. Затова никога не ще Го срещне и познае!
ІІ. Следствия от практиката на бавното
1. От практиката на бавното следва дихателната техника на безкрайнобавната и сладостна люлка /известна под наименованието “Тала Юкта”/. Щастлив е онзи, който я практикува. Младостта се завръща в него. Защото Бог е вечно млад, а той е стремящият се към Бога.
2. Практиката на съня:
Удължаване и забавяне на съня и усещането му като действителност /като тъждествен на действителността/.
Респективно скъсяване на времето, когато сме будни и изживяването му като сън. Тоест бавно, стигащо до безкрайнобавно действителизиране на съня и бързо сънуване на действителността. С други думи, сънят да стане бавна действителност, а действителността да бъде превърната в бърз сън.
Това е висшата практика на Йога. Защото Бог не различава съня от действителността и логиката на съня е по-близо до божествената логика, отколкото човешката. Бог сънува действителността и действа като в сън, затова такъв трябва да бъде всеки истински йогин /= стремящият се към Бог/.
3. Практиката на всеки две противоположности:
Когато искаш да осъществиш акт на познание над едно неизвестно /което принадлежи на твоята противоположност – на не-аза ти/, трябва да "потопиш" това неизвестно в една действителност и после да приложиш към нея практиката на съня.
ІІІ. Заключение:
Бог е безкрайнобавната /дълбинната/ същност. Както когато искаме да видим нещо много скрито в кадъра, забавяме докрай лентата. Така, ако съумеем да направим “лентата на движението” безкрайнобавна, след мъчително и дълго взиране ще видим /ще почувстваме и усетим/ “на дъното” най-скритото, което при всяка по-висока скорост остава Неосезаемо /= Бог/.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Мерси за участието ти, Донърджак!
"In memoriam
... И ще помоля вятъра да ми прости,
че си отивам без да го погаля...
че не докоснах нежните треви
и че живях във изневяра.
На себе си изневерил
(на минало и на надежда),
безлуние в душата ми кълни
и черен мак
в очите ми се вглежда..." /blackjack12/ -
Благодаря за вниманието и за този мъдър коментар, Стефане!
Всъщност бог е онова, което никога не е конкретно, но може да се превъплъти във всяка една конкретна форма. Самият бог не е активен за разлика от дявола, който е деятелен. Бог става активен единствено чрез светия дух. Затова в Битие 1:2, където се описва акта на сътворението, е казано:
"...и дух божий се носеше над водата..."
Затова е казано:
"Бог забавя, но не забравя"
и :
"Злото бързо идва",
както и:
"Едно зло не идва само."
Дяволът върши мръсната работа на бога. Той може да бъде разпознат по 3 основни негови качество-недостатъка:
1. сатанинска гордост.
2. лукавство.
3. неспособност за саможертва.
Приятна вечер! -
Благодаря, Кръстина!
Хубав и усмихнат ден ти желая! -
Pozdravi ot men!
-
Благодаря за приятелското предупреждение, Станиславе, както и за хубавия коментар. Не ми остана време, за да се пазя. Колкото и да спазваме учението на Конфуций за златната среда, неминуемо ще се случат 2 важни събития в живота ни:
1. Нещастието крачи с бързи крачки и рано или късно застига всеки човек /т.е. и нас/.
2. Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо /т.е. и нас/.
П.С. Никой не може да твърди, че е казал нещо оригинално. Защото това е упоменато още в Еклесиаст и защото преди Адам е живял Иван Иванич - первый чоловек в мире. -
Всичко е така, както си Го казал. Казали са Го и други. Предупреждението е от всичкси за златната среда. Пази се. Мир ти желая
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Дано краят да е хубав.