Повечето хора биха казали, че едно съчинение винаги започва с увод. Но защо? Защо това е толкова задължително, след като тези неща трябва да се различават едно от друго? Лудост ли е да не напишеш такъв или по-скоро е лудост да бъдеш като останалите, пишейки такъв? Защо всички безлични гласове отговарят дружно:
- „Ти какъв си, че да казваш кое е вярно и кое не? Бъди като нас! Така ни плашиш, въпреки че не го разбираме."?!
Представете си едно място, място, където има много лица, но малко стойностни души. Представете си направо това общество. Сам ли съм в него, въпреки че усещам, че има някой? Сам ли съм?!
... и явно пак оставам сам, търсейки някой, който да спре болката и мъката, чакайки и вярвайки в него. Някого така желан и толкова ми нужен. Дали наистина аз съм лудият сред вас, нормалните, или вие сте страхливите и лудите!?...
Сега предполагам стана място за „заключение". Но защо да пиша? Защо да пиша аз заключение? Не трябва ли вие да си направите своите сами и без да ви помагам?
© Иван Радев All rights reserved.