Защо трябва да започваме да говорим за криза само когато с ужас забележим, че джобът ни изтънява, когато мизерните ни спестяванията все повече и повече се топят, като докоснат от слънцето сняг, когато започнат поголовните съкращения на работните места или борсите да се сриват тотално, когато започнат масовите безредици, демонстрации и стачки, когато не сме в състояние да си плащаме сметките, тока, водата, храната или да изплащаме кредитите си, когато не можем да покрием елементарните си нужди дори?! Защо само тогава?!...
Когато съвсем осезаемо започнем да усещаме безмилостните удари на случващото се по гърба си, тогава вече крещим неистово:”Има криза!” Нима?! А кога ще започнем да говорим за съществуващата от години криза във взаимоотношенията по между ни, за отчуждеността ни един от друг, за студенината ни, за безчувствеността ни, за зейналата дълбока пропаст между хората, погълнала не един и двама в бездънната си паст? За омразата дори в семейството, а какво остава да погледнем с доб ...