(посветено на Ники)
Изгубих сърцето си
Случи се!... Това, от което се боях, се случи... И той ми разби сърцето. Още в мига, в който се забърках с него предусещах, че ще ме нарани. Сгреших с него, но предпочетох да вярвам... Да, избрах да му вярвам...
Исках само малко щастие, частица радост и за мен. Но не!
Мислех, че с него ще е различно. Мислех, вярвах, че с него ще съм щастлива и че няма да ме нарани... Но той така се подигра с мен, че ми отне и надеждата, и вярата. Отне ми и чувствата... унищожи същността ми. Сякаш напук на всичко, което бяхме говорили, реши да ме измами... А каза, че няма да го стори... просто красиви лъжи...
Знаех какъв е, чувала бях за славата му. Всички ми казваха, че не е за мен. Знаех, че не са малко жените, с които е бил, но го исках. Исках да съм с него! Беше ме страх, но поех риска... и си го получих - нарани ме жестоко и подло. Опитах се да не се влюбвам в него, но не успях. Как да заповядам на сърцето си? Чувствата ги имаше и то бяха силни... но само от м ...