„Не следвай добре познатата пътека. Вместо това тръгни там, където няма път и остави следа.” - този цитат макар и да е от неизвестен автор, ни кара да се замислим. Ние хората сме свикнали да живеем в рамките на приетото от обществото за правилно. Хората говорят много за променяне на света, но всичко остава само на сладки думи, които ни карат да си мислим, че всичко ще се оправи от самосебе си в даден момент без да полагаме някакви усилия. Предпочитаме да вървим по вече асфалтирания път дори и да е по- дълъг от прашния черен път който ще ни отведе по- бързо до желаната от нас локация, но сме свикнали да се спускаме по течението на реката заедно с всички останали. 

  В началото на всички нови изпитания се отказват само най- слабите. Тези, които предпочитат да живеят зад решетките на познатият за нас модерен свят с всички удобства без да се замислят откъде започва всичко. Само хората със силен дух и воля се преборват с всички изпитания, които съдбата поставя пред тях. Трудно е, казват да промениш света, но ако всеки един от нас направи по нещо малко като да помогнем на възрастен човек да пресече пътя, да отидеш на село при баба и дядо и да им помогнеш за нещо в двора. Да отмениш майка си в някоя къщна работа като да изхвърлиш боклука или да измиеш чиниите след вечеря може да е малка помощ, но винаги ще бъде забелязана. Да поздравиш с добро утро някой служител на чистотата не е срамно, а напротив доброто възпитание винаги е знак, че и човекът не е злонамерен. Дори да е една усмивка на някой непознат може да оправи целия му ден. Ето тези малки неща в ежедневието ни могат да направят света малко по- добър. В днешно време повечето от нас са с нос забит в телефона без да забелязваме хората около нас, тези, които се интересуват от състоянието ни, нашите приятели, макар че в наши дни хората, които се наричат, „приятели” излизат, че са тези, които ни забиват нож в гърба. Живеем в свят в който сме скрити зад филтри и маски. Няма нищо автентично в нас само защото някой ни казва, че това е модерно и ние трябва да го правим, ако искаме да се впишем, а тези, които искат да са различни биват отритнати от обществото, наричани с вулгарни думи. Вместо светът да става по- добро място за живот, той се превръща в един материален свят в който злото, егоизмът, арогантността и лошото възпитание се нормализират, а добро дори не се забелязва и остава потъпкано. Накрая добрите хора стават лошите, защото те са задържали всичко в себе си и кротко и мирно са чакали същото това добро, което са дали да им се върне, но в замяна те не получават нищо. Да, не всичко, което правим трябва да бъда възнаградено, но словата също имат сила и енергия, дори едно „благодаря” е достатъчно. Разбира се, светът трябва да бъде съхранен и опазен от екологична гледна точка, защото това е горещата тема на съвремието, но и от гледна точка за бъдещите поколения. Защото един ден, когато някой видове застрашени животни изчезнат и нашите деца и внуци ги гледат само на картинка, ще ни сметнат за твърде стари, за да ни повярват, че сме ги виждали в зоопарковете. За нашата ученическа общност е важно да успеем в кариерното си развитие и след това да започнем да градим нови светове, да поправяме грешките на предците си и да се учим от тях не да повтаряме същите грешки отново и отново. Човек не бива да спира да се бори, колкото и труден, колкото и лош да става светът не трябва да се отказваме от целите си дори пътят да е осеян с прах и тръни винаги ще намерим път навън и когато се преборим ще имаме поне малко време под топлите лъчи на слънцето. Джошуа Дж. Марин е казал: „Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им е това, което прави живота смислен.” Светът е място на неограничени възможности, но и на сериозни предизвикателства. Изправени пред глобални проблеми като климатичните промени, бедността, неравенството. Все повече хора се питат как могат да допринесат за по-доброто бъдеще на човечеството. Въпреки мащаба на тези проблеми, индивидуалните усилия и инициативи имат огромен потенциал да доведат до значими промени. Според мен малко в имание се обръща на социалната справедливост и равенството. Борбата срещу дискриминацията и насърчаването на равенството между различните социални групи, полове и раси са важни стъпки към по- справедлив свят. Всеки от нас може да допринесе чрез подкрепа на инициативи за правата на човека. Подкрепата на уязвимите групи и осигуряването на достъп до основни права и ресурси за всички е от съществено значение за постигане на социално равенство. Малко хора са толерантни към различните хора. Дали ще са от различна раса, пол, религия не е от значение. Важното е, че те също са хора като всички нас имат същите потребности. 

  Преди да започнем да променяме света, трябва да променим нещо в самите себе си. Трябва да се научим преди всичко да бъдем човеци, защото: „Хората са много, но човеците са малко.” Трябва да се научим да бъдем добри и да обичаме. Дуети е казал: "Винаги ще вярвам, че светът е прекрасен и хората са добри по природа. Ако това ме прави непригоден, добре! Предпочитам цял живот да бъда посредствен, отколкото да приема нечия жалка реалност.”