Aug 13, 2014, 9:02 AM  

Крахът на финитния рай след геоцентричния синдром 

  Essays
3131 0 17
11 min reading
Големият блян! Така може да бъде наречена човешката мечта да се докосне до онова първоначало, от което възниква всичко. При това, дали се касае за едно единствено начало или за краен брой такива - негови финитни заместители, е очевидно без значение (от чисто философска гледна точка). Това е като преминаване от атом към молекула. Този блян пронизва тъканта на наука, изкуство и религии. Той е рационално съотносим към един неотстраним дефект в човешкия геном - "жаждата за тотална и безогледна редукция и опростяване". И обикновено тази "жажда" се съпровожда от феномен, който следва да бъде наречен "геоцентричен синдром". В обобщен смисъл това е изконната необходимост на човека да "засява" в логическите си конструкции някакъв авторитетен и надежден "център", а всичко извън него да възприема като периферия. Исторически това е достатъчно добре онагледено от знаменития геоцентричен модел /на Клавдий Птоломей/, взел /в буквалния смисъл/ много жертви, не без помощта на Светата инквизиция. Излишн ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??