Животът ни се струва толкова кратък. Но когато един ден обърнем очи назад, виждаме едно безкрайно море от емоции и преживени неща. И то е толкова бурно и огромно, тъмно и дълбоко, плашещо и дори отчайващо с огромните си вълни, предизвикани от бурна радост или изпепеляваща тъга, от красиви мигове и тъжни моменти. Трудно ни е да повярваме, че сме успели да го прекосим. Да намерим сили в себе си да подадем отново глава на повърхността, когато безнадеждно сме се отправяли към дъното. И ето, че накрая достигаме отсрещният бряг. Лягаме изморени на хладния пясък. Поглеждаме към безкрайното, черно и тъжно море, което вече не е толкова безкрайно, черно и тъжно. Което вече изобщо не ни плаши. Огромните, черни и тъжни вълни бавно губят височината си. Скоро ще изчезнат, а заедно с тях и морето. Защото това е нашето лично море.
Затварям очи, унесен от монотонната песен на лодкаря.