Криво разбраната демокрация.
1989-та! Берлинската стена пада! Двата свята, изток и запад, социализъм и капитализъм се сливат! Кой, как свали стената? Как дойде началото? Какво различаваше двата свята? Задавам си тия въпроси, защото тръгна дискусия за живота. Дали е бил по-хубав преди, или след падането на стената? И преди съм мислила и писала за това. Преди, до осемдесетте години, у нас държавата регулираше всичко и стриктно се ръководеше от директивите на КПСС. Имаше доста спокойствие. Всички работеха, учеха, имаше безплатно образование и здравеопазване. Нямаше такова остро етническо разделение. Получавахме малки заплати, но нямаше гладуващи, бездомни. Дори за инвалидите имаше кооперации, в които можеха да работят според възможностите си. Но, не беше идилия. Не можеше да се пътува извън СИВ.(икономически съюз на социалистическите държави). БКП беше ръководната партия и нейните елити на централно и местно нива бяха с неписани привилегии, заемаха странни партийни постове и надзираваха всяка сфера на живота. Имаше и ОФ. Тя беше като патерица на Партията и често се намесваше в личните отношения. Тенденциите в световен план не се коментираха и анализираха. Казваше се от какво ни е защитила Партията! Макар да се опитваше да контролира тия процеси, те вървяха и у нас. В партийните и обществени среди имаше конкуренция, непочтени действия, присвоявания... И сред масите имаше. Имаше работещи, или пътуващи в чужбина, които носеха впечатления. Имаше Кореком. Магазини за вносни стоки, в които се пазаруваше с валута. Имаше ББС и Свободна Европа. Интелигенцията и младите се чувстваха като в коцлагер. Искаха свобода! Разчу се и за лагерите и безчинствата в тях... За жертвите, за интернираните, за убитите... Натрупа се енергия. Партията изпускаше от контрол все повече неща. Настана време на нямане. Купони за горива, опашки за отопление и лимити, недостиг на хранителни продукти, закъснели заплати. СССР се „преустройваше”. Имаше си свои проблеми. И... Стената падна! Хиляди се юрнаха на Запад, жадни за лесни пари, лек живот, свобода! От там, пък, на изток, потекоха инвестиции, защото трудът ни беше за без пари, преселници, осъзнали, че тук се живее евтино, вредни практики, с които и днес се борят западните държави. Изведнъж всичко стана стока! Всичко се търгуваше и с всичко се прекаляваше. От миналото знаем, че това винаги носи беди! Според нашенеца, демокрацията значи пълна и безусловна свобода на личността! Децата се отглеждат и възпитават в този дух! Всеки иска да уважват личността му. Наричаме се вече Господин и Госпожа! В същото време, по старому, си подреждаме къщите и дворовете, а боклука изхвърляме от терасата, или прозореца! Нашето си е наше, чуждото общо! Ще рече: ние го ползваме, а някой друг се грижи за него! Никой не си задава въпроса: какво става със свободата на тия, в чиито пространства навлизаме? Къде е личното пространство, щом няма граници? Щом вече всичко е стока, остава ли нещо лично и интимно? Вече имаме просяци, които демонстрират бедността си. Продават я. Който може в чужбина, който не - у нас. Имаме бездомници, които не са ничия грижа и отговорност! Имаме болни, за които лечението е недостъпно... Децата не искат да учат. Събират се на групи и са опасни. Дрога, цигари, алкохол, насилие, неуважение към учителите, липса на респект към който и да било! Това е характерно за подрастващите и младите. Сега всяко следващо поколение е по-неграмотно и арогантно от предишното. Вече има толкова критерии за различно самоопределение, че няма начин за формиране на общност. Вече имаме твърди етнически разграничения. Дори в някои не се говори български! Противоречи на конституцията, но е факт! Факт, довел до новини на турски по БНТ. Пак противоречие, според мен. Всяко управление, без значение ляво, центристко, или дясно има една цел: да усвои за елита си максимален ресурс. Демагогията е основен похват. При това, скъпо платен! Осъзнавам, че този свят изживява последното си време.Идва ново време. Тази демокрация, както се прилага сега,води до катаклизъм в световен мащаб! Няма вариант да се върне регулираният, спокоен живот! Натрупаната разрушителна енергия всеки момент може да се отприщи и да помете всичко! Оцелелите след това щат не щат трябва да мислят и живеят „социално”! По сами няма да оцелеят! Излиза, че изкривените понятия, върху които се крепи цивилизацията, ще я унищожат. Неизбежно е. Вече няма време и ресурс за укрепване. Няма смисъл да плачем и да се тръшкаме. Злото е тук. Каквото има да става, ще стане, със, или без нашето лично участие! Трябва да го разберем и приемем както природните бедствия!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
