Лудост ли е Животът?
(Импровизация)
Да, и то най-голямата.
Лудостта се основава на това, че често се захващаме с неща,
в които знаем, че ще загубим, но въпреки всичко,
се борим точно за тях.
Предизвикателство? Доказателство? Дързост? Надежда? Победа?
Точно при този избор Лудостта е явна.
Животът е лудост, която владеят богоизбраните.
Лудост, свързана с това едновременно
да се радваш максимално на настоящия момент,
да имаш поглед към бъдещето си и плавно
да се стремиш към него.
Да бъдеш импулсивен и достатъчно разумен.
Хората сме прекалено крайностни –
Всичко или Нищо!
Но успеха е в умерената доза от това Всичко или Нищо.
Да действаш на мига –
да не позволиш разума да навлиза в първичния импулс.
Точно тогава живееш на ръба,
тогава адреналина е в своя максимум и точно
тогава чувстваш, че живееш истински.
Но действаш ли с разума си...
Там нямаш право да намесваш импулс и емоция.
Там има само логика и целеустременост.
Смесиш ли разума и сърцето, се получава хаос.
Това не е лудост.
Лудостта е тази, която те кара да се чувстваш жив във всеки миг.
Лудостта е твоя разум, твоя импулс, желанията и целите ти.
Ако се оставиш в нейните ръце, ще откриеш себе си.
Само при тези условия можем да почувстваме красотата на Живота.
Защото, както се казва в “Птиците умират сами”:
“Най-хубавото се придобива с цената на голяма болка.”
© София Русева All rights reserved.
