Какво е музиката?
Музика. Вечно понятие. Дума, граничеща с безкрайността... Ала какво всъщност е музиката? Риана, Лейди ГаГа, Бруно Марс? Това си представят повечето хора. Но какво е музиката за другите? Аз, като човек, на който често му се налага да се цепи от колектива, който е част от малцинството, неразбран, обсъждан, осъждан, като всеки различен, се считам за една пълноправна „друга” и ще се опитам да обясня какво означава за мен понятието „музика”.
И така - какво е музика? Музиката е езикът на емоциите. Защото когато думите не достигат, тя винаги е там, като аптечка за първа помощ, винаги готова да помогне. И точно като аптечка за пръва помощ музиката лекува. Но не тялото, а душата. С всичката си нежност тя събира разпилените парченца от изстрадалите ни сърца и отново, и отново реди пъзела на човешките емоции. Попива яростта и болката ни, поглъща омразата. Разпалва огъня на любовта. Помага ни да открием себе си. Учи ни как да живеем.
Музиката е вече пропита с кръвта на нашите дълбоки, широко отворени рани. Ала тя ни остава вярна. Закриля ни, подкрепя ни. И това е, което я прави най-великото изкуство... не. И това е, което я прави единственото божество, в което вярвам. Единственото, заслужило моето уважение.
Само че аз съм една от малкото...
Ах, вие, от мнозинството, как ви съжалявам!
© Мария All rights reserved.
Върнах се отново на творбите ти.
Това есе не го коментирах, но сега ще го направя.
Есето наистина е много добро. Напълно споделям написаното от Мария. Точно така и аз чувствувам музиката. Може би и затова есето да ми допада толкова много.
И много пъти, когато сутин започвах деня си в служебния автобус, в който редовно гърмеше чалга (по желание на повечето от пътуващите, разбира се), аз си мислех точно това: "Ах, вие, от мнозинството, как ви съжалявам!"
Как да си обясним факта, че много момичета с музикално образование, зарязват фолклора и започват да се изявяват с предимно чалга?
Ами, там, в чалгата има много слушатели... там има хляб за тях... за съжаление...