Нощ край реката

Нощ е край реката. Потънала в нейната тишина, наоколо светеха лампите, които търсеха своя лъч, заровени в дълбочината. Вятърът потрепваше с нежна милувка вълните, нежно и гальовно, а те вървяха и се гонеха, разтапяйки светлината из реката. Златни образи плуваха и се вълнуваха наоколо.

Тъмнината не можеше да слезе там, там те можеха греят и горят... Две вълни, толкова далечни, но и един до друга близки, се търсиха сред лъчите. Техният порив поклащаше водата и ù даваше живот. Водата бе образувала като жарава от бързи вълни, които оставяха следи..

Тази магия превръщаше града в малкото златно кътче, на което хората можеха да се насладят. Там те виждаха своята свобода.

Истинското в реката бе обликът на живота, който се вихреше пред очите им и блестеше, като понякога ги заслепяваше и те правеха своите грешки, които можеха да скрият там, ала светлината ги показваше и озаряваше. Затова те най-често се отбиваха на своя бряг, поглеждаха към отражението и попиваха енергията на светлините, която им разказваше отново за тяхното щастие и забравени моменти, пропиляни във вечността... Седяха и мълчаха, думите не можеха да им помогнат и да обяснят техните пориви, които виждаха пред тях. Мълчаливите моменти край реката бяха всичко, за което са мечтали,  всичко, за което има смисъл и което някога са имали...

Магията продължаваше да им влияе и ги държеше близо, ала сърцата им бяха далече. Там някъде бе пътят, по който може би те щяха да открият своя малък светъл остров, около който те биха плавали. Но дали...

Слънцето изгряваше и изгаряше всяка красива ласка от реката, която бе дала на изкуствените светлинки и настаняваше своят силен лъч, заслепяваше и притъпяваше силите им и постепенно вълните се отдалечаваха.

Топла утрин настана, а корабът от мечти заплува и раздели едната вълна от другата... И така магията загуби своя блясък, водата затихваше, а вълните загубваха своя плисък.

Беше вече ден, в който вълните се спускаха и отмиваха камъните наоколо, а въпросът дали вълните щяха отново да повървят своя път из безкрайността и да се слеят с нощния портрет, бе една загадка.

Всичко това бе един сладък миг от малките изненади, които животът можеше да им поднесе.