Mar 25, 2014, 10:04 PM

Новите кални обувки

2.2K 0 9
1 min reading

Новите кални обувки

 

Вървиш през калта. Тъмно е. Краката ти затъват в тинята и при всяка следваща крачка, ти се струва, че ще изгубиш обувките си. Трудно ти е, но продължаваш. Чуваш вятъра, който сякаш се опитва да те спре. Не се отказваш, бориш се…със себе си и с нищото около теб.

За малко спираш, искаш да поседнеш, в калта…Двоумиш се дали да го сториш и осъзнаваш, че трябва да се изцапаш. Да клекнеш ли или направо да седнеш?! Не! Бориш се с умората и с вятърните хора. Искаш да можеш и понякога изпитваш силни съмнения, че няма да успееш.

 

Къде отиваш, човече?! – питаш сам себе си. Струва ли си борбата и огромното количество кал, което полепва по гърба ти при всяка следваща крачка?! Мислиш, че трябва да изпереш дрехите си и да си купиш нови обувки.

Ставаш нов, слагаш усмивка, отиваш на работа. Започваш начисто! Вятърните хора ти говорят за успехи и превземане на върхове. Вярваш им, защото искаш да си един от тях и разбираш, че вече си един от тях.

Вървиш бързо. Някак естествено не забелязваш калта по гърба си. Тичаш! Спъваш се и падаш…

По лицето ти полепва тежката мазна мръсотия. Мирисът ù е особен, но до болка познат.

Със заучен жест размазваш всичко с длан, опитвайки се да изтриеш спомена.

 

Утре си купуваш нови обувки…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Сън, Васил
  • Замислящ текст.

    Купуваме си нови обувки, но дали ще ги сложим на нови крака...

    Браво, М!
    Поздрав!
  • Двете машини, които са винаги в нас - спомените и мечтите! Купуваш си нови обувки и продължаваш напред по пътя, който ти е отредил Създателя! Няма по-велико нещо от това! Поздрав!
  • Ех, Анабел! Силни думи, малко се засрамих чак Просто си пиша разни неща, но твоята оценка е много важна за мен и ти благодаря.
  • Благодаря, Александра Не е доволен никак даже лирическия, но пък и не прави никакви усилия да промени нещо, май само си задава въпросите за собствено успокоение. Аз обаче имам вяра и предпочитам старите си чисти обувки

Editor's choice

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...