Новите кални обувки
Вървиш през калта. Тъмно е. Краката ти затъват в тинята и при всяка следваща крачка, ти се струва, че ще изгубиш обувките си. Трудно ти е, но продължаваш. Чуваш вятъра, който сякаш се опитва да те спре. Не се отказваш, бориш се…със себе си и с нищото около теб.
За малко спираш, искаш да поседнеш, в калта…Двоумиш се дали да го сториш и осъзнаваш, че трябва да се изцапаш. Да клекнеш ли или направо да седнеш?! Не! Бориш се с умората и с вятърните хора. Искаш да можеш и понякога изпитваш силни съмнения, че няма да успееш.
Къде отиваш, човече?! – питаш сам себе си. Струва ли си борбата и огромното количество кал, което полепва по гърба ти при всяка следваща крачка?! Мислиш, че трябва да изпереш дрехите си и да си купиш нови обувки.
Ставаш нов, слагаш усмивка, отиваш на работа. Започваш начисто! Вятърните хора ти говорят за успехи и превземане на върхове. Вярваш им, защото искаш да си един от тях и разбираш, че вече си един от тях.
Вървиш бързо. Някак естествено не забелязваш калта по гърба си. Тичаш! Спъваш се и падаш…
По лицето ти полепва тежката мазна мръсотия. Мирисът ù е особен, но до болка познат.
Със заучен жест размазваш всичко с длан, опитвайки се да изтриеш спомена.
Утре си купуваш нови обувки…
© Манипулирам All rights reserved.