Няма случайни неща
Тук искам да опиша едно преживяване относно вътрешната връзка между хората.
- От няколко дни си мислех за един приятел. Една вечер мислите ми за него бяха придружени с интуитивни чувства, усещането беше сякаш ей сега ще се материализира пред мен. След това ми се прииска да си пусна музика, която също ми напомняше за него - (определено това беше един от онези случаи, когато душите ни се разбират да се срещнат, без ние да подозираме за това). На сутринта след въпросната вечер реших да си остана вкъщи - (едно странно силно усещане ме накара да не излизам точно в този момент). Четох. След това седнах да пиша. Тетрадката ми свърши и някакъв импулс ме подтикна веднага да стана и да отида да си купя нова. Не се качих на колелото, както обикновено правех. Също ми хрумна да мина по друг маршрут към книжарницата, от която смятах да си купя тетрадката - (което също ми се стори странно). Та вървях си устремено към книжарницата и от един магазин излезе точно този мой приятел и всичко беше повече от странно. Възхитих се на интуицията, която води хората. Изпращах му хубава енергия по времето на нашата среща. Може би Бог ме изпрати при него, за да му помогна, а може би и обратното, но след тази среща ме осени едно голямо прозрение - осъзнах, че човекът, който вярва в себе си, не говори, а действа... той се интересува от това как може да служи като отдава любовта си.
© Иван Аршинков All rights reserved.
