О, миг изгубен - повтори се
Колко смешно е да казваш “независим” ... и още
По-смешно е да го доказваш ...
Всеки е зависим от нещо или от някого... свободни няма, така както и праведни няма...
Особено пък жени ...
Да счупиш една жена, защото искаш принц с глава на принцеса не е грях... то е грозно престъпление .... чудовищен егоизъм и атрофия на човешкото...
Да мачкаш нежно и всекидневно една жена е друга музика ... в един момент хартията ще попадне в коша ... смазана и утъпкана като боклук минал през сито... и тогава ще имаш принцеса с глава на принц...
колко грозно е това мъжко изкуство , разбунило естеството на природата и покварило красивата й същност...
Кому е нужно тази убийствена битка? На егото разбира се ... на уж биологическия подбор, който хилядолетия не е случван, но който изкарва пари чудесно...
Всъщност да обичаш и да бъдеш обичан няма ... това е една проекция на душевния зов на всеки един от нас. Но тя в толкова невъзможна, колкото е възможно да останеш на нулевия Меридиан в Гринуич ....
В живота има етапи и манипулатори... вторите си мислят, че определят правилата
... но законите човешки са изначално зададени и място за експерименти и искания няма...просто всичко се развива в проекции и естествената реалност не съществува ... благодарение на маргиналната сила на ума ...
И когато иде време да решиш - и си станал с единия крак вляво , с другия - вдясно ... виждаш безмислието на човешките щения ... и вдигаш тост от Пелин за невинните души , наречени нашето бъде ще.
© ДМ All rights reserved.
