на Я...
Опитах се да те забравя, но ти беше влязъл вече твърде дълбоко в сърцето ми. Трябваше да го разкъсам, за да те изтръгна от него! А не исках да се самонаранявам, защото ти ми причини достатачно болка. Можех, но всъщност истината беше, че не исках. Знаех, че трябва да останеш завинаги там.
Рискувах много, само и само да си близо до мен. С постъпките ми се унижавах и наранявах. След първото ни скарване лежах една седмица на легло в самоирония. Спомням си, че правех какво ли не, за да те върна при мен. Обсипвах те с СМС-и, любовни поеми... и по всякакъв начин се опитвах да те накарам, да се сетиш за мен. Да си спомниш за хубавите ни моменти заедно, но всичко беше безуспешно.
Опитах се да те забравя...
Привикнах с мисълта, че вече съм минало за теб, въпреки, че те обичах безумно. Заклех се, че ще ти отмъстя за всичката болка, която ми причини.
Исках да те подлудя, и бързо постигнах целта си. Когато ми прати СМС, че ме обичаш все още и искаш да бъдеш с мен, знаех, че е истина... но н ...