Oct 20, 2008, 8:19 AM

Поглед към равновесието 

  Essays » Phylosophy
1526 1 14
 

       Поглед към равновесието

 

   Равновесието е баланс между душевната ни нагласа (усещане) и обкръжаващия ни свят и хора. Истината, макар и болезнена е по-необходима, отколкото липсата й. Затова хората открай време търсят и се питат, за да открият своите прозрения. Съществува ли равновесие между въпросите и отговорите? Въпросите изглеждат повече, защото често не намираме отговорите. Вероятно и един въпрос има повече от един отговор, но ние не винаги знаем това. Понякога хилядите въпроси можем да обединим в един отговор. И той е възможно да бъде:

  - Не! - Не на натрапчивите мисли, мрачното настроение и злобата;

     Или пък:

  - Да! - Да сме отворени към светлината, да я следваме с доброта, постоянство и непрекъснато усъвършенстване.

     Ако не намираме сили да вървим напред, сме обречени да понасяме... всичко... Затова в равновесието между "Не" и "Да" намираме своя душевен екстаз. Медитираме и сме готови за всички предизвикателства по пътя към състоянието на равновесно блаженство.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ТОВА Е поглед към ЛЮБОВТА...
  • Общуването с творчеството на подобни автори освен че доставя удоволствие е твърде полезно.
  • Сякаш че за мен си го писала. Толкова пъти губя равновесието и се чувствам зле.Поздрав за мъдрите мисли!
  • Да, Павли точно между "Не" и "Да", намираме може би себе си, защото никой не е идеално добър или идеално лош. Можем да отговаряме с тези две думички на въпросите и често може да го правим мъдро, но можем ли да ги подчиним на чувствата, а от там на действията си. Като се замисля, не винаги това става лесно.
    И си права, че разковничето е в баланса, пък ако може да натежи това "Да", си е израстване.
  • Много е добро! И темата е страхотна... по коментарите се вижда... а и наистина е така - това е нещото, което вълнува човека от самото му съществуване.
    Всъщност, не е ли това смисълът на живота...
    Определено си права за истината - предпочитам я, не, боря се за нея винаги и при всички обстоятелства... защото НЕистината е оскверняване на човешкото достойнство. Излъганият човек, лъжещият човек - това е осквернен човек. А всички ние сме родени достойни, с любов и за любов...
    Благодаря ти, Павли!!!
    Прегръдка!
  • Липсата на доказателства не доказва нищо. Дали си в равновесие или не, е много относително. Вярваш, че е така и се чувстваш прекрасно. Не ти трябват доказателства... по принцип... Темата е необятна и бих добавила - колкото хора, толкова и равновесия... защото са различни гледните точки и представите ни за това състояние... "Няма плът...", защото винаги съм смятала, че робът в мен е моето тяло и духът ми е над всичко...
    Благодаря за отношението на всички. Няма да е същото без вас.
  • Какво имаш предвид като казваш
    "Медитираме и сме готови за всички предизвикателства по пътя към състоянието на равновесно блаженство."? Аз, примерно, не медитирам, а пак съм си в равновесие... Що е то?
    Хубавичко е... Но някак си няма плът. Много теореми на едно място, но липсват доказателствата
  • А може би Истината е, че тя самата е ЕДНА, но с много страни! И всеки достига до нея с различно количество, но еднакви помежду си по брой въпроси и отговори...Вероятно...Все пак има равновесие!
  • Истината е някъде там...между ДА и НЕ. За някои отговорът е ДА, за други -НЕ, за трети е Мълчание - златната среда.Но и мълчанието не винаги е злато...Ето ти въпроса, погледнат и от друг аспект, когато се заражда спорът, например...Доста философска тема... Поздрав!
  • Обичам да те чета,Павли!Наслада и равновесие за душата си!Прегръдка!
  • "Ако не намираме сили да вървим напред, сме обречени да понасяме... всичко..."
    * * *
    Вярно е. Въпреки трудностите, трябва да съумяваме да вървим напред, да ги преодоляваме, да вярваме в себе си, дори и когато отговорите са мълчаливи...!
    Поздрави, Павли!
  • Прочетох с удоволствие! Тук всяка дума носи послание! Поздрав, Павли!
  • Обкръжаващият ни свят и ние сме едно и също, броят на отговорите винаги ще е същият като бройка, защото ако някой друг зададе въпрос, ние ставаме обкръжаващия свят. И понеже сме социални същества и живеем в общество, ни отнема понякога прекалено много време да отговорим, защото за да е истината, е нужно да я погледнем през очите на толкова много хора. Иначе, ако бяхме сами, съм сигурен, че пред самите нас отговорът би бил винаги правилен.
  • Прекрасна Павли, с мъдри философски съждаения! Ти си моят стимул за равновесно блаженство! Огромни симпатии тая към теб, много ми липсва твоето присъствие, малко е то в стихосбирката, която ми подари!
Random works
: ??:??