May 10, 2017, 4:58 PM

Прах във вятъра! Не сме нищо повече от прах.... 

  Essays » Social, Phylosophy, Citizen, Personal
1917 2 2
6 мин reading

Прах във вятъра! Не сме нищо повече от прах.... ~Прочети и помисли!~

Рядко бих си позволила да пиша дълги постове в този така наречен ''клюкарник'' и да изявявам мнение, но тъй като имаме свобода на словото този път ще си позволя да го направя, защото дълго време бях провокирана... В интернет пространството бях принудена да попадам на всякакви ''типове'' хора, като някои са провокирали възхищението ми а други отвращението и възмущението ми, като за съжаление вторите са повече... което показва колко е лесно зад екрана да се избиват комплекси от разни ''анонимни'' с нереалистични преценки за себе си, самочувствие без покритие, опитващи се да ''дават акъл'', държащи се нагло, нахално, несъобразително и т.н. а имащи претенции за това как другите им отвръщали на поведението което те сами провокират... Ако паднат от височината на егото си до това на мозъчният си капацитет определено ще бъдат мъртви, но нали това е виртуалният свят, всеки може да се прави на какъвто не е и на какъвто му се иска да бъде... Това е светът който сме си създали, ''фалшиви'' приятелства, ''фалшиво общуване'', емоции чрез ''емотикони'', забравени истински срещи и разговори очи в очи, а не ''в чата'' ... Уж интернет ни сближава а най ни дели.. Разминаваме се по улиците втренчени в телефоните като омагьосани, все по малко виждаме наистина света около себе си реално какъвто е, свикнали сме постоянно и отвсякъде да ни промиват мозъците, особено чрез най-мащабната медия за масово манипулиране - интернет...Толкова много сме се втренчили в придобивки на пари, вещи, коли и материални придобивки, на всяка цена, продавайки душите си, мислим практично и все по-малко чувстваме емоционално... Пошлостта е навсякъде и вече се счита за нещо нормално, а ценностите се размиха и хората които още държим на тях ни мислят за луди и задръстени...вечно си ''трън в задника'' на всекиго, ако си различен от тълпата... Нас различните вечно ни подценяват, подритват и подиграват, рядкост е да бъдем истински забелязани и оценени, щом не сме като другите, които са готови да продадат душата си, за да имат всичко, но да се сбогуват с човешкото у себе си... И понеже сме чувствителни се гаврят с нашите чувства и ги използват като наша слабост, обръщат ги срещу нас, никога не се съобразяват... говорят и раняват без да им пука... а после видиш ли ние сме били драматизирали, този свят не бил за нас, нямало да оцелеем.. защото те не са способни да чувстват нещата така силно като нас.. даже някои изобщо не са способни да чувстват каквото и да е... И ако аз бях като тях и не чувствах то тогава, щях да бъда безчувствена.. казват трябвало да се науча на непукизъм и защо? Нямам нужда от непукизъм и да бъда поредната от стадото... Това че си чувствителна личност в днешно време и изживяваш и усещаш нещата по-силно, те прави слаб в очите на другите и се присмиват.. Но тази така наречена ''слабост'' е най-голямата ни сила! И аз никога няма да се променя за да вляза в извратените ''рамки за нормалното'' на някого! Най-лесно е винаги да те критикуват и да те винят за собствените им грешки, когато се опълчиш срещу несправедливостта, и търсят всякакви начини да те смачкат! Никой не цени нас добрите хора... Никой не оценява времето и вниманието, което съм му отделила, че съм се стремяла винаги да се държа учтиво, дори когато не ми е било до разговори, винаги съм се старала да обърна внимание на всекиго, а когато някой ме засегне е най-лесно да ме оплюе и забрави и малкото добрина която съм дала от себе си! Да, трудно е човек да понесе когато му кажат истината в очите и му посочат грешките му, много хора ме мразят заради тази моя директност и откровеност, но аз няма да се променя! Това съм аз и това са моите принципи, държа на справедливостта, държа на истината и искреността, държа на точността и съобразителността! Мога да съм много добра с някого до крайност, но това не означава че е редно да се възползва от добрината ми и да я смята за слабост! Мога да обърна листа и да съм много лоша и строга, директна, но не мисля че съм се държала с някого несправедливо а всеки според заслугите му и отношение за отношение! Толкова е просто! Личен избор е дали ще приемаш някого какъвто е, или просто напусни живота му! Хората са най-неблагодарните същества! Защото си Истински и си заплаха за тях, никой не би хвърлял камъни по безплодно дърво! Не им дреме че накърняват чувствата на някого, като говорят без да се замислят... Ако хората мислеха преди да кажат нещо, как ще се отрази на другият отсреща, да се поставят на неговото място ако по тях хвърляха същият камък как щяха да се почувстват? И нима всички не сме едно цяло че да се делим според раса, религия, етнос, местоживеене, цвят на кожата, език и т. н.? Нима не всички идваме и отиваме на едно и също място след като умрем - превръщаме се в пръст и там всички сме равни.. Но нашето его дотолкова се е извисило че сме се самозабравили, смятайки че сме най-великите същества на този свят, а не осъзнаваме че сме само една прашинка от него! Да, най-лесно е да се делим и обиждаме, често пъти съм била упреквана че напуснах родния си край и град, но когато някой замине в по-голям град, обичат веднага да го слагат под общ знаменател с хората които като са отишли там, които според тях, са станали ''по-надути'', но не всички се превръщат в такива, че да бъдат нападани! Да, не съм си ходила скоро по родния край, но това не означава че съм забравила откъде съм тръгнала, или че го уважавам по-малко, напротив Липсва ми! Защото когато изгубиш нещо, чак тогава го оценяваш и оценяваш истинската му същност! Тогава разбираш, че в което и кътче на света да заминеш, дори да е най-райското никога няма да се чувстваш истински у дома си така както в родния си край! Понеже ми се е наложило и животът е такъв и обстоятелствата, че в такава страна като България, често си принуден да напуснеш родното място за да търсиш другаде някакво развитие и бъдеще за кариера и финанси и мисля че добре биха ме разбрали хората, които са направили същото, и не е нужно да ми го натякват, защото не ми е било леко да напусна родното си място и да живея в чужд град а и не всеки има възможността да си пътува често особено ако живее на другия край на България! 😉 И още нещо - Страшно е грозна тази ограниченост на хората защото те не са имали възможността да имат реализация другаде мразят тези дето са напуснали родния си град а те са си останали там... и като дойдеш в чужд град и тук те мразят че не си родом от техния край и си чуждоземец и те презират... Грозно е и Нетактично! Защото преди всичко сме БЪЛГАРИ и не мисля че трябва да се делим кой от къде е! Но толкова сме свикнали да живеем във света на "неограничените възможности'', а не забелязваме че сме с все ''по-ограничено мислене''! Технологиите ни дадоха свобода, но ни направиха и роби! Чувствайте хора! - Чувствайте, не е толкова страшно да чувстваш и да изпитваш емоции, излез от кутийката, отвори Съзнанието и Сърцето си Истински! Светът е достатъчно красив, за да спрем да се саморазрушаваме и това какъв ще бъде зависи Само и Единствено от Нас самите! Някога е бил Раят, ние го превърнахме в Ад! Спри да живееш с Широко Затворени Очи! За да не бъде късно един ден, когато се обърнеш назад, защото ние всички сме накрая просто един - Прах във вятъра! Не сме нищо повече от прах.... - https://www.vbox7.com/play:15d5aad8

© Вероника Павлова All rights reserved.

  Затварям очите си ~ Nana - I Close My Eyes (dust In The Wind) - https://www.vbox7.com/play:15d5aad8

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Искам и вярвам, че все повече са хората ,които мислят като теб!Но трудно се променя манталитет... Ще минат години.Ако вникнем по-дълбоко и обхватно ще обясним причината с манталитета на пещерния човек.Браво,Вероника! Съгласен съм с написаното от Хари и Люси! Специални поздрави,Вероника!😍
  • Дори един добър човек да е останал на света,си заслужава да живееш,заради него,Вероника.Та,кой се ражда лош?Кой не пази частица топлина,доброта,затрупана от неволите на живота?!
Random works
: ??:??