Пресечната точна на фотографията и съвестта
Фотографията е изкуството на спомена, на уловения миг, на вечния човешки стремеж да "излъже" времето. Тя е път, който съдържа в себе си частици от душата му.
Фактът, че в днешния ден практически всеки човек може да практикува тази магия, неминуемо е превърнал фотографията в най-достъпното изкуство. А епохата на социалните медии, на интернет и неговите безброй приложения, превърна перфектната снимка в кумир, към който се стремят от така наречените кифли, до професионалистите, които изкарват хлаба си с тази дейност.
А техниката толкова напредна, че... безпредметно е дори и сравнението със само преди 20 години, примерно. Та този времеви период обхваща цели епохи от еволюцията на машините...
И ето, че снимката се срещна с технологиите - да, връзката им е още от началото, та без тях и нея нямаше да я има, но тук идва голямото Но...
В днешния свят един кадър може да премине през толкова обработки, че накрая резултатът да няма нищо (или почти) общо с това, което е заснето в натура.
Къде е тогава тънката граница между снимката и колажа? Има ли изобщо такава, която да е ясна, категорична и неоспорима?
Следвайки логиката, всеки кадър минава през някаква обработка, особено в нашата епоха, в която инструментите са направени така, че да отменят в много дейности тези, които ги ползват, а в това число влиза и вземането на някои решения. Но принципно са проектирани така, че когато човек снима магаре, на фотографията също излиза магаре, а не, да речем, зебра, или Мечо Пух.
Обаче хората са устроени така, че винаги търсят и искат повече... И накрая човекът взима нещата в свои ръце.
Той започва чрез различни филтри, програми и прочие, да променя получения резултат. Ту светлината не му е наред, ту има петна, или предмети, които не са в хармония с идеята му, ту нещо друго... И проблемите си намират решенията...
В резултат, да се върнем отново към средностатистическата кифла, която от една обикновена фльорца, придобива визията на супер модел на Плейбой. А ако визираме пейзажна снимка - такава, от Сахара, например, се трансформира в нещо, което чудесно би паснало на природните дадености показани във филма "Аватар"... И този ГМО продукт накрая гордо се представя, като снимка, която отразява действителността...
Чудо на чудесата...
Перфектна фотография...
Аз и ох из форумите...
Лайкове, бисове, метани...
Или... комедия?...
И така изкуството, което най-точно отразява това, което е попаднало в "окото" му, се превръща в поредната метреса на човешката суета и его...
Жалко за което!
*****
И тук отварям албума на своите спомени, разкъсвам патината на самозаблудите, и го поглеждам... Колко е красиво красивото, но... някои са толкова зловещи, че определено имат нужда от фотошоп...
Самоуспокоявам се, че ще пипна само малка частица от тях и... по-добре да забравя!...
Но сега определено изглеждат много по-готино, в тях за всичко съм невинен, а грешките ми... винаги са следствие на лош късмет, завист, уроки дори...
Усмихвам се. Всичко е наред! Затварям албума и заставам в нужната позиция.
Моля, фото!...
03.11.2020.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
