Често мисля за нея. Понякога си спомням онзи момент, в който си протегнахме ръцете една към друга и ги докоснахме, а след това осъзнахме, че има нещо странно в това докосване. В началото смятахме, че е някаква дарба - да усещаме, да мислим, да чуваме и да предвиждаме действията една на друга. Ала с времето се оказахме сякаш една срещу друга. Тя беше твърде потисната и сякаш около мен се потискаше още повече. Не, защото нямаше качествата на това да бъде истински красива, каквато беше, всъщност, а защото смяташе, че притежава кусури, които се забелязваха отдалеч. Затова предпочиташе да бъде мъжетрошачка и да се влюбва дълбоко, сякаш във всеки срещнат.
Ако трябва да бъда откровена, понякога не го разбирах, ала отказвах да я съдя. Искаше ми се просто да ми бъде приятелка и уверена в това свое мислене, прощавах грешките ѝ спрямо мен. Когато разбрах, че спи тайно с приятеля ми, с когото до скоро бяхме заедно и че връзката им започнала в неговото сърце, още докато сме били заедно, се почувств ...