Прошка
Свят ден е днес! Прошка. Имам едно стихотворение... "всеки иска да е пожален, но не иска другиго да пожали!" Та и с прошката е така. Всеки иска да му е простено, но колцина прощават? Истински! От сърце! Уста прощава, сърцето не! Толкова злобни и озлобени сърца има около нас, че ми е страшно! Виждаме проявите им в ежедневието си! Чиста агресия към хора и животни! В мислите, с думите, физически! Много съм мислила по темата. Да! Душевно прочистваща е прошката! Но аз поне, не мога току така да прощавам. Как да простя малтретирането на хора и животни? Как да простя отвличания и убийства? Как да простя кражбите от домовете на стари хора, че и придружени с тежък побой! Как да простя закона, позволяващ отношение от рода: то, детето отишло да краде, ама стопанинът го преби! Счупи му ръката! Не мога! Нали човек трябва да е сигурен, спокоен в дома си?! Нали собствеността му е неприкосновенна?! Как да простя на хора, които виждайки нещо хубаво в града, или селото си, отиват и го разрушават!
Иначе, свят ден е днес! Ще се палят свещи! Ще се иска прошка! И ще се седне на маса! Всичко ще е ОК! 33 години! Всяка по-лоша от предишната, по отношение на човешка злоба, жестокост и безнаказаност.
Много се размислих. Моля за прошка! Каквото и да съм съгрешила, не е било със зла умисъл. Моля!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
