Aug 20, 2015, 10:58 AM

Размисли по тъмно

1.6K 0 2
1 min reading

Качвам се и блъскам вратата на колата. Ето, устремена съм - пътя е пред мен. Паля цигара и мисля. Гледам съсредоточено. Уличното осветление ме гледа в контраст с непрогледния мрак. И хем изглежда празнично, хем безумно самотно... 

 

Колко ли чужди подобни на моите мисли приветства, споделя, изпраща.. А аз отминавам, но след мен всичко остава същото. Потрепвам.. Аз съм само частица от тук, от сега, от този момент и ето мигвам и вече съм там, вече съм с няколко секунди напред или всъщност назад? Вече ме няма... 

 

Преди години, когато съм се родила, живота ми е подарил голямо бяло платно да го оцветя, както пожелая. И като дете с пъстроцветни пастели драсках безумно, налудничаво, обладавана от свои идеи. Надрасках го цялото. 

Сега - години по-късно, цветовете на пастелите ми избледняват. Платното става все по-малко. И аз се уморих. Нарисувала бях сърце, някъде там, на платното.

 

И по толкова пътища тръгвах, че не помня вече къде съм била. Раздавах от себе си -от други взимах. А сега - бягах . 

Дръпвам силно от цигарата и издишам, а мислите ми като дима се блъскат в стъклото, заменяйки се от нови.

 

Всеки човек е и добър, и лош. Всеки избира какъв да бъде. А аз каква да бъда сега, лутайки се в тъмната нощ - безпътна, на себе си само нужна с разбърканите си мисли..

И разбирам. На моето платно, на моят лист - това съм аз. По моят път, в моето време - толкова истинска ще продължавам да бъда. Колко ми е ценно времето, а как понякога го пилея. Нека днес да ми е тъжно - така съм си избрала- в тон с мрака, сълзите преглъщам и отбивам от пътя. 

Колко пъти отбивах в този живот, за да се скрия, за да се наплача, за да стисна зъби да сложа усмивка на това лице и да тръгна. 

А мислите - тези луди разноцветни пеперуди.. Летят и се превръщат в думи, докосвайки може би - чужди платна. 

Днес не мога да ги спра. Тази нощ те искат свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина Балабанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Великолепно е! Изпълнено с чувства и силно! Грабна ме още от първите редове! Метафорите са неописуемо въздействащи! Поздравления, наистина прекрасно се е получило!
  • Много хубави размисли има тук! И метафорите с платното, и контраста на тъмно - светло, и нощта с осветлението... Хареса ми изцяло есето! Поздрав!

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...