Размисли за цитиращите Библията....

Размисли за цитиращите Библията, за вярващите и невярващите

От няколко месеца все ми се иска да напиша някои мои размисли за вярващите, атеистите и търсещите опора, утеха и ли не се знае какво в различни духовни учения. В последните години намирам по блогове, фейсбук и вестници какви ли не статии на тези теми. От както съм член на сайта Откровение ми попаднаха няколко есета, в които авторите преплитат идеи за карма, прераждане и веднага след това мъдри мисли на Дънов, цитати от библията и дори от разни незнайни окултни науки... Аз съм възпитавана по времето когато не се говореше много за религия, но майка и баба бяха вярващи без да ходят на църква и да спазват всички пости, да се пречистват и т.н. Моята баба казваше, че няма нужда да се пали свещ в църквата, че бог е навсякъде и ако вижда и знае всичко, няма и нужда да се изповядваме пред поп, който е човек и пълен също с грехове... Така, че може би аз не съм по вкуса на строго вярващите, защото се считам равна на мъжете и не желая да вярвам, че съм произлязла от реброто на Адам /знам, че уж е грешка в превода/, нито пък, че нося някакъв първороден грях и за това трябва да мълча в църквата и да си покривам главата, а мъжете не. Не смятам също, че жената е „нечиста“ до четиридесет дни след раждане. От друга страна от много години си задавам въпроси когато прочета, че вярващите хора са по-добри, че те са на правия път, а останалите не... И как християнската религия ни учи да сме добри, толерантни и въобще на всякакви добродетели. Поради работата си се налага да чета много на испански и да посещавам Латинска Америка. При едно пътуване до Гватемала ми направи впечатление, че там религиозността е много „показна“. Всеки шофьор има икона на Богородица на скоростния лост, нейни снимки висят по прозорците, минувачите се кръстят на улицата когато минават покрай църкви и дори на възглавницата ми в хотела беше избродирано „Само Христос ще те спаси“. До тук добре, но като погледнеш статистиката за насилие и убийства Гватемала е на едно от първите места в света. Защо ли в толкова католическа, християнска страна има толкова убийства? Същото е и в Колумбия и Мексико. Наемните убийци на наркотрафикантите са големи католици, носят си мадоната на врата и след извършено убийство ходят да се изповядат и да си облекчат съвестта. Защото бог бил милостив. Дори си имат Хесус Малверде и негови храмове, свой Исус, който ги закриля и се молят на светии като Юда Тадей и други. А относно „тези на правилния път“ и другите „които са на грешния“ има много примери когато виждаме реалността изкривено. По време на мой престой в Гватемала попаднах в малко селище на брега на Езерото Атитлан в което живееха главно индианци от етноса маи-итца. Старейшината им пази три свещени черепа на техни предци и ми ги показа. Всеки може при нужда да ги вземе един ден в дома си и да се моли за здраве и благоденствие. Разказах това на моите студенти след връщането ми и реакцията беше смях – ами да, индианците били нещо като диваци. Попитах ги дали това, че християните се молят на мощите на някои светци, които също са части от кости и за които дори не е сигурно, че са на съответния светец, не е същото... Но такава е човешката природа „нашето си е най-добро и най-правилно“.

И за това не приемам по никакъв начин, че много хора намират в светите писания  цитати, които оневиняват всичко което правят. Бог е добър и всичко опрощава е тяхната теза. И се намират цитати и да упрекнеш някой, да го поучиш и също така да се успокоиш, като се покаеш когато извършиш някоя „пакост“... Колко ли корумпирани политици са първи с големите свещи на Великден или Рождество и не се сещат какво правят извън църквата.

А относно кармата и прераждането ми се струва още по абсурдно да се тематизира от автори, които в повечето случаи са повърхностно запознати с хиндуизма, будизма и други източни религии и философии. И да се призовава да сме добри и да усъвършенстваме душата си на базата на откъснати от тук и там философски и религиозни идеи. Не може ли да сме добри и добродетелни просто защото такава е в основата на човешката природа, така са ни възпитали, защото го смятаме за правилно и сме коректни с другите, защото обичаме хората? Аз не вярвам, че има рай нито ад. И като се старая да правя добрини го правя защото ми идват от сърцето и не чакам компенсация. А когато направя нещо нередно си живея с угризението и гледам да не се повтаря, защото не ходя при поп да ми опрости греховете. Това са поуки на живата и е вярно, че трябва да си усъвършенстваме душата, но няма нужда да залитаме в мистицизъм от всякакъв сорт. Прочетох и че сме били безсмъртни, защото след смъртта от нас остава енергия в космоса. Да, остават също и твърди метали, например от пломбите ни, но това не сме ние, нашето съзнание и чувства ги няма. От четене на такива идеи реших да споделя моите мисли, без да натрапвам на околните да ги следват.

Аз за това и не приемам да ме поучават, да ми дават брошурки Свидетелите на Йехова, да ми натрапват цитати от библията, евангелието на Лука или други свещени писания. В името на някои идеи от тези писания е текла много кръв, нека не забравяме какво са правили католиците по време на Кръстоносните походи. И до сега се интерпретират пасажи от тези книги за да се потискат жените като втора категория хора. Жената била донесла греха на света, та за това не можела да бъде ръкоположена за свещеник. Който ги вярва, нека си пази вярата и да живее както намира за добре. Но да не съди и поучава другите, които са си намерили свой духовен ориентир организиран по друг начин.