Бяха няколко невероятни нощи,в които бяхме важни само аз и ти,тъмнината страстта.Нямахме връзка,няма и да имаме,но тогава това нямаше значение...
Желанието ни да се любим беше толкова силно,че за миг заличаваше болката.
...После дойде близоста,а с нея-напук на логиката-приятелството.А можеби грешим-можели от страстта да се роди приятелство?Можеби-ДА,а можеби-НЕ.Кой знае?
Важното сме аз и ти.Човекът,който обичам,като истински и най-добър приятел и за който винаги ще си спомням,като за един от най-добрите любовници.Всъщност в живота ми има само една нощ,която може да се сравни с нашите,но тя е минало,а ти все още си част от настоящето.
Дали наистина те обичам или просто ни свързват много неща?Любовта към страстта и нейната дъщеря-страстта,мечтата за истинска и романтична любов,която крием дълбоко в себе си и още много неща,които са общи между нас.Всъщност няма значение.Важното е,че ти си ми много скъп и неискамда те изгубя...И дори и никой никога да не повярва в нашето приятелство,аз пак ...