Наскоро се замислих за това как би изглеждал света без влиянието на Христовото учение. Какво би било без „атомната“ сила на християнската вяра, без примера на променените животи на онези знайни и незнайни мъже и жени населявали предишните епохи, чиито съдби са формирани от срещата с истината за разпънатия и възкръснал Божий Син? Кое би било различно, ако през изминалите векове делото и учението на Христос не бяха оказали такова съдбоносно влияние във всеки детайл от човешкото съществуване, достигайки по един или друг начин до последното кътче на земята, и до която и да е от многообразните сфери в личния и обществен живот? Щеше да е преобладаващо сиво. Нетърпимо. Безформено, чудовищно, отвратително с цялото това смразяващо и изпепеляващо зло, което изцяло би обгърнало в непрогледен мрак всичко наоколо.
Виждам свят без усет за красиво и без сетива за разпознаване на грозното, противното и пошлото; свят без идеята за основните човешки права; свят обладан от арогантното и нагло поведение н ...