Oct 24, 2014, 11:15 PM

Що за хора

  Essays » Social
1.5K 2 1
1 min reading

ПОКОЛЕНИЕ НА ДЪЛГА

 

Сривът на България и на българите е хубаво нещо. Мизерията, в която 90 на сто от хората се въргалят като свиня в кочина, може да предизвика растеж на мисли, вълнения, бунт и дори революция. Отвратителните условия за бизнес, задушаващата корупция, липсата на държавници, вечният избор на малоумни политици – все фактори да се съсипе и най-процъфтяващата държава. През последните 25 години разбрахме, че дъно няма. Както липсата на морал ражда все повече и безкрайно много мерзости, така и алчността, злобата и глупостта могат да разяждат дори и вече разложена обществена система, каквато е нашата.

Та затова е хубаво, че се въргаляме във вонящата действителност, която сами създаваме. Това може да продължи дълго, по-дълго и дори вечно, стига да има кой да се възползва от безсилието на свинете в кочината. Докато има тарикати, за които е добре да съществува това статукво и докато няма хора, готови да жертват живота, здравето и богатството си, за да променят това, нещата ще се търкалят така.

Ще разбрем, че и от лошото има по-лошо. Ще го разбираме всеки ден, всяка година, всяка петилетка, всеки живот, ще го разбират децата, внуците и правнуците ни, които още ще изплащат дълговете на нашето безумие.

Какви хора сме, по дяволите? Създаваме поколения, които да изпращат дълговете ни? Не ни ли е срам? Няма кой да върне часовниците ни с един живот назад.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не си споменал и колко наивни сме,как колкото повече ни газят и колкото повече затъваме надеждата ни толкова повече расте и расте.
    За глупост и безразсъдък не споменавай,че ще прекрачи границата и може да предизвикаш бунт.Обичлив народ сме,вяра,надежда и любов-вярваме,надяваме се и обичаме,и сме мазохисти обаче,обичаме сопата,обичаме глада,обичаме мизерията...абе изобщо обичаме всичко дето не е за обичане.Типично за българин ще заключа-Надявам се да дойдат дни в които да обичаме нещата които заслужават обич.

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...