Прошката...
Вие умеете ли да прощавате? Умеете, така ли?! Добре, но наистина ми се иска да съм за миг у вас и да видя какво влагате в това понятие. Иска ми се да знам какво влагам аз в него.
Спомням си, че когато бях малка и по филмите някой казваше - „прости ми" наистина не разбирах какво искат да кажат, дори аналогията беше с простиране... защото някак пропускат да ни научат на това да прощаваме, защото църквата ни учи (но кой ли се заслушва в проповедите). И някак оставаме ощетени в това да имаме умението, което би ни помогнало да съхраним себе си в този свят. Ден след ден, когато се натрупват все повече наши и чужди прегрешения, когато те започват все повече да ни тежат, нещо в нас започва да се бунтува. Да ни кара да се замислим, че има и друг начин и път. И този начин е прошката.
Днес отново правя аналогия... с простора. Но вече не така наивна и усмихваща, а с простор като нарицателно за свобода и безкрайност. Защото това понятие събира в себе си всичко потребно, за да можеш да п ...