СмрадтТта
Връщах се от Татун и Майка Зайка, родителите на моята бивша вече изгора. Те имат едно симпатично дворче и малко бунгало на Ярема. Това е вилна зона над Железница.
Късна есен, духаше студен вятър, бях чакал автобуса около 50 минути и измръзнал като куче. Накрая взе, че дойде.
В автобуса беше топло и започнах да се унасям по течението в ленива дрямка.
По едно време замириса на пръдня, огледах се: на предните седалки зад шофьора, до предната врата, бяха седнали две момчета и три момичета, едно от което седнало срещу мен. Те говореха силно и се смееха шумно. Никак не изглеждаха гузни и плахи, какъвто е човек, след като си е пуснал "душата". Значи... не са те.
Отляво до мен имаше две лелки на почтена възраст, които гледаха пътя напред като "пребозали" телета, явно за пръв път се возят по тази линия.
Зад мен на седалката беше некакво чиче, което непрекъснато си закопчаваше и откопчаваше раницата.
По-назад не съм и гледал.
Какво пък... на всеки се случва да пусне душата, особено сле ...