Содомокрация – новият-стар политически строй
Содомокрацията е термин (игра на думи), в който се съчетават понятията содомия и демокрация. Содомокрацията е свързана с библейската история за Содом и се отнася до факта, че содомитското поведение (изразено във всеобщ и агресивен хомосексуализъм) на жителите на населеното място и политиката на град Содом са неразривно свързани и всъщност представляват едно цяло. Значението на думата демокрация е управление на народа. Когато управлението е носител на содомитски ценности и поведение, то не е ли логично и естествено да говорим за содомокрация? Разсъждавайки върху историята за Содом, можем да видим, че градът е представлявал морално деградирало содомократско общество, в което хомосексуалното поведение на жителите имало всеобщ култов характер.
Содомизмът представлява не просто ритуален акт, а религия, която подменя Божия образ с дяволския. Такъв пример за култово обвързване на религия и пол виждаме в юдейското учение Кабала, родило се по времето на вавилонския плен, при който юдеите били в тясно общение с халдейските жреци и заимствали от техния пантеистичен мироглед, обединяващ божеството с природата. Въпросният религиозен светоглед се характеризира с поклонение пред творението като пред божество. Бог (Ен-Соф) според учението на Кабала се явява безкрайното нищо, съчетаващо в себе си дух и материя – женско и мъжко начало. Дали Ен-Соф има нещо общо с половата флуидност при съвременната джендър идеология ще е добре читателят сам да си отговори.
Един по-внимателен поглед върху същността на новия обществено-политически строй ще установи, че глобалната содомокрация черпи своето вдъхновение от идеологията на културния марксизъм, който си е поставил същите цели като автентичния си прародител от 19 век. „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“ и „Работниците нямат отечество“ са лозунги, заложени в основния документ на червената идея – Манифест на Комунистическата партия, чийто автори са Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Новата глобална содомокрация е стъпила на същия принцип на тотално противопоставяне на определени прослойки в обществото, но този път противопоставянето е между мнозинството и малцинствата (мнозинството на хетеросексуалните хора срещу ЛГБТИ малцинствата), приели статут на жертви и заели ролята на някогашните пролетарии.
Културният марксизъм е движение, възникнало през тридесетте години на миналия век в познатото като Франкфуртското училище, в което група активисти се заемат да пренесат идеите на социализма в западните общества.
Когато направим сравнителен анализ между марксизма и новата глобална „содомокрация“, лесно можем да забележим удивителни сходства между основните намерения на двете форми за заробване на обществото. Когато потърсим сходствата, които червеният звяр от миналото и този от настоящето притежават ще открием, че освен в икономическо и класово-идеологическо отношение новия строй има за цел да поеме контрола и върху семействата, и религиозните убеждения на хората.
Премахване на семейството е намерение, което е заложено в манифеста на Маркс и Енгелс. Културният марксизъм се е заел усилено с постигане на заветните мечти на учителите си, като подлага на безпрецедентен натиск традиционното семейство. Спомнете си колко мощна всъщност е подкрепата за хомосексуалните движения, колко целенасочено силна е пропагандата в задължителните училища по отношение на сексуалното и репродуктивно образование, колко непримирими са критиците на убийствата на неродените и ще установите, че войната срещу семейството е достигнала невиждани досега измерения.
Унищожаване на християнската религия е една от най-важните цели на содомокрацията, защото където има християнско послание, там има ясно разграничаване на категориите за добро и зло; праведно и грешно; чисто и развратно; истинно и лъжливо и т.н. „Религията е опиум за народите“ е фраза, която негласно продължава да мотивира последователите на най-мракобесната идеология да се справят с християнството, сякаш практикуването му е съпоставимо с употребата на наркотици. Активистите на културния марксизъм използват всяка възможност да се подиграват, хулят и нападат християнството. Достатъчен е бегъл поглед върху съдържанието и езика, използван в съвременните холивудски ленти, за категорично потвърждаване на такова едно твърдение.
И стигаме до въпроса каква трябва да е позицията на съвременните хора, които осъзнават, че свободата е висша ценност и всеки опит да бъде заграбена от новите-стари религии и политически идеи на разврата трябва да бъде разобличавана? Отговорът на този въпрос е по детски простичък: единствената истинска опозиция на содомкратската заблуда е истината на Евангелието.
Божията концепция за обществото е справедливост и милост. Заради отричането от Бог, цялата история е белязана от несправедливо и развратно управление, но днес изразителите на новия обществен строй – глобалната содомокрация – се опитват още повече да стегнат обръча около вратовете и на-вече около съвестта на хората. Ето защо църквата (народа от вярващи хора, които познават истинската свобода чрез вяра в Божия Син Исус Христос) трябва най-сетне да се събуди и да погледне часовника на историята. Ако го стори, ще установи, че стрелките неумолимо бързо се движат и вече показват пет минути до полунощ. Пет минути, в които истината трябва да бъде изявена.
© Явор Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Че той моделът е един и същ, само мащабите са различни. Както ние българите сме малцинство и дискриминирани в собствената си държава, а малцинствата се ползват с всички привилегии ревящи, че са ощетявани, същото правят и обратните
-
Понеже се споменава Содом, там, както и при потопа, много ясно се показва, кое възпира изличаването на един град или цяло човечество. Дълготърпението на Бог. Лот е един, Ной е един. Оцеляват праведните, спазващите Закона и те възраждат човечеството. Колкото до желанието да забравим кои сме и най-вече защо сме, и че сме предназначени да станем богоподобни, съвършени с Божията благодат, добре е да следваме "досадния" тесен и извеждащ право до това път, вместо змиевидно криволичещия, водещ до демоноуподобяване.
-
Факта, че джендър идеологията и натиска срещу традиционното семейство, достигат нечувани до момента размери в обществото ни, не е ли достатъчно показателен, че голяма част от Църквата (визирам членовете ѝ) е отстъпила от позицията поставена ѝ от Господ. А именно да бъде сол и светлина. Нямам предвид всеки един вярващ, разбира се. Има единици, които се стремят да обичат Господа и ближния си, както себе си. Има такива, които са готови да се отрекат от себе си и да Го следват.
Това което много ме натъжава, е че във време, в което хората масово погиват без Бог, вярващите отместваме фокуса в друга посока. Докато може би би трябвало да се съсредоточим в една животоспасяваща кауза, носещи Евангелието, доставящи надежда за света и умоляващи го, чрез Истината към покаяние. -
Познавам хора, които не са чели Евангелието, но пък живеят в хармония със себе си и с околния свят. Например Тони Сингх, който е от индийски произход.
Сещам се и за една реплика: “В страната на вълците и аз съм вълк”.
Тоест, ако содомията е културна норма в едно общество, там няма нищо нередно.
Извън теориите и досадните обяснения за това кое и как било правилно, и защо, се корени желанието на хората да са различни, да опитат нещо ново и скандално, да забравят кои са. Но ние сме просто хора, и от това отърване няма.
😊👍 -
Църквата никога не е била спяща, заради непрекъснатото присъствието на Господ Иисус Христос в нея! Бог е съвременник на всички времена на човешките цивилизации. За съжаление хората не са съвременници на Бога, стоейки извън Църквата Му. Тогава се получава заспиване, успиване, неразбиране на лавината, която затрупва човечеството. Нравствеността не е човешка измислица, ако беше така всичко щеше да е съвсем елементарно и тя спокойно можеше да се заобикаля.Нравствеността е Божествен закон, неотменим, незаобиколим, какъвто е и Бог! Личното и повсеместно нарушаване на зададеното ни правилно отношение между хората, изкривява предпазната граница на човешкото в нас и то започва да се деформира и поврежда. Тенденцията за изкривяване на нравствеността съпътства в духовен план опитът за подмяна на основните истини на вярата. Първо от римокатолиците, после от протестантите. Затова не е случайно, че тези нравствени аномалии идват от западните общества. Решението им е едно единствено.
-
Благодаря на Господ, че има съвременни будители, които да отстояват християнските ценности и модела на традиционното семейство в атмосфера на безверие и все по-плътен духовен мрак.
Време е „Църквата(народа от вярващи хора, които познават истинската свобода чрез вяра в Божия Син Исус Христос)“ да се събуди, защото, „ако го стори, ще установи, че стрелките неумолимо бързо се движат и вече показват пет минути до полунощ. Пет минути, в които истината трябва да бъде изявена.“
Поздравявам те, smelo_sarce Явор Костов! -
Все пак, благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
