Страх....
Загубих толкова много през онзи период,в който страха ме бе завладял.Не усещах болката,не плачех дори...Синините по тялото бяха нищо,в сравнение с белезите оставащи за цял живот в съзнанието ми.
Дори и сега,години след случилото се,когато видя нечий поглед потръпвам.Но вече не от страх,не вечене ме е страх,като че ли помъдрях,тръпна от яд,от яд че се оставих,от яд че не се борих.
Странно как живота те сграбчва,разтърсва те,отнема ти всичко,после ти дава втори шанс и те пуска да се бориш,да изградиш и защитиш загубеното,но вече по-силен,по-смел.по-мъдър.
Белязани сме от страха.Това чувство ни кара да се отказваме и предаваме.И въпреки,че някои хора възприемат смелостта като липса на знания и разум;по-добре глупав,но борещ се за живота и свободата си,отколкото страхливец затворен в черупката си,живеещ тялом,но не и духом...живеещ мъртвец!
Елмо...2001г.
© Елмо All rights reserved.
