Утопия

 У Т О П И Я

                    Какъв човек трябва да си, за да четеш едновременно Никос Казандзакис, Елин Пелин и Хорхе Букай? Може би философ, с чувство за хумор и голям мечтател, или депресирана претенциозна гад, живееща скучен живот, нещо като съвременните пиари, много е модерно да си пиар в днешни дни, или „О Боже мой“- може да си  продавач- консултант. При всички положения г-жа Депресия ще трябва да има участие. Никой нормален не може да превключи от чичо Горан- селският лекар и неговите пиявици и бялата кукувица, директно на „пирамидата на Маслоу“,  да не говорим за романтично философското съществуване на Зорбас.

                  Е да, ама имало и такива хора. Странни птици, раздвоени, разстроени, един ден добри като Бог, на другия жив Дявол, сложни за разбиране, хем скучни, хем интересни, хем умни, хем пълни загубеняци. Нещо се е сбъркало по пътя им, трябвало е да станат засукани писатели на бестселъри, но един ден са се събудили в чужди дрехи и униформа, която не харесват.

                Ей такова нещо да срещнеш в кварталната бакалница и забравяш за какво си отишъл.  Уж нещо хляб да си купиш, цигари, някоя и друга бира, да се отърсиш от безупречния си работен ден и гледай ти- митологично създание в образа на продавачка. То хляба се превръща в самун, то жив даскал, не магазинер, то докато си бъркаш в джоба, разбрал си за мъката на Елка от Гераците, па си готов да се просълзиш и изведнъж ей го на Зорбас, тича бос по каменистия бряг с неговата свободна душа разголена, стане ти едно хубаво и вместо бира може и някоя ракийка да си купиш. И докато решаваш тази своя личностна дилема бира ли, ракия ли, вече знаеш коя е Буболина, а на раздяла искаш- не искаш, разбираш за последния епизод на VIP Brother и не знам по какъв повод за „самореализиращия се човек“  и чуваш за Маслоу.

             Вече си объркан, ръжен хляб ли, бял ли, тоалетна ли хартия дойде да купиш. Културен шок.

              Защото, докато в магазина ти говорят за Гьоте, Хемингуей и „За кого бият камбаните“, на родителската среща на детето си, разбираш, че учителят по литература, не прави много разлика между Елин Пелин и Йордан Йовков, за Казандзакис нямаш претенции, молиш се поне да познава Алеко, а Маслоу го изключваш, за него и без друго ти е хубаво да си говориш в кварталния магазин.

          Културен шок, защото всички работят нещо, за което не са и мечтали.

         „Утопия“- България на три Вселени- между Елин Пелин, Никос Казандзакис и Хорхе Букай и онзи, който не знае как се пише „Аз“- със „З“ ли, със „С“ ли.

         България, нямаш идея какво виждам всеки ден-осъдени души, изгубени души, никакви души, празни езиково, литературно, емоционално, даскалът и попът, не са това, което бяха, може би тяхната роля е заменена от продавач- консултантите- нереализирани философи, лекари, журналисти, може би физици, скрити гении. Строители на съвременна България.

             Отдавна позициите в държавната администрация се заемат чрез конкурси…„да ти омилее“. Кандидатите са предварително ясни, отрочета на чеда на близки в администрацията. Затова, когато отидете в някоя Община по прост въпрос се разхождате от първи до девети етаж многократно, докато получите клаустрофобия от държавния административен асансьор. Защото през това време трябва отрочетата на чедата да се обадят на първоизточника- дай Боже, някой по-умен, за да научат за първи път нещо- как да решат вашия казус. Не се залъгвайте, няма да стане в рамките на работния ден, ще трябва да си вземете няколко дни неплатен отпуск, ако искате да се сдобиете със съответния документ от държавната администрация.

              Най-умните хора в тая държава работят като продавач- консултанти. Сред тях все повече се срещат хора с висше образование, на които им е омръзнало знанията им да бъдат използвани от най- различни работодатели срещу ниско заплащане. Оказва се, че продавач-консултант в мола получава доста по- висока заплата от сътрудника, оперативния счетоводител, кредитния ви консултант и т.н. Така че е добре тези хора да получават необходимото уважение, никога не знаете, точно кой инженер днес ви дава съвети за цвета на сакото. Следващият ни премиер няма да е пожарникар, той ще е касиер от верига магазини в мола или някой строителен хипермаркет.

              България на три Вселени- между Елин Пелин, Казандзакис и Хорхе Букай, но далеч не философска, далеч не утопична, с малко смачкано чувство за хумор и по-скоро леко депресирана, отколкото свободна. Най-умните хора в тая държава избягаха, едни от тях през границата, а други от професиите си, днес те са всичко друго, но не и това, за което са учили.