В какво се превръщат мечтите

         Превръщат се в цели и започва работата по тяхното осъществяване.

  Колко от нас са последвали мечтите си от детството, завършили са точно това образование, което са искали да завършат и практикуват точно тази професия, за която са мечтали? Понякога, с годините, детските мечти се модифицират и в крайна сметка резултатът е нещо коренно различно от първоначалния замисъл. Голяма част от хората свързват щастието с прекрасно семейство, хубава работа и уютен дом. Фатално ли е ако тези "показатели" не се покриват с мечтите, които сме имали за тях, но въпреки това сме доволни от живота си?!

  Идеалният вариант е ако сме постигнали целите си и сме щастливи. Какво по-хубаво от това?!

  Друг вариант - последвали сме мечтите си от детството, но... с годините се е оказало, че бленуваната професия далеч не е това, което сме си представяли, че е! Претърпели сме много разочарования и огорчения от това, с което се занимаваме... Загубили сме интерес и мотивация; искаме да се захванем с нещо друго. Никога не е късно да започнем!...

  Трети вариант - не сме осъществили мечтите си и не сме щастливи... Чувството, че сме се разминали със съдбата си, че сме изневерили на себе си, че сме пропуснали да изживеем живота си, е " като бодлива тел вътре в нас, която се раздвижва при всяко наше действие"... От друга страна - може би точно така е трябвало да се развият събитията. Може би, ако бяхме тръгнали да постигаме целите си, щяхме да запълним редиците на онези "десет процента" некадърни, които са налице във всяка професия!... Най-вероятно, разминавайки се с мечтите си, сме си спестили много унижения, присмех, лични драми и средства. В крайна сметка, резултатът все пак е с положителен знак за нас.

  Оптималният вариант - не сме постигнали мечтите си, но сме доволни от живота си и от това, с което се занимаваме. Хем вълкът сит, хем агнето цяло!...

    Ако искаме да сме в хармония със себе си и със света около нас, трябва да слушаме първо сърцето си, после - разума! Само че, в по-голяма част от случаите, гласът на разума е по-силен от този на сърцето и сме по-склонни да се вслушаме първо в него. Чак след време осъзнаваме, че сме сбъркали...

  Мечтите са хубаво нещо!... Но, за да ги преследваме, не бива да ги изпускаме от поглед. Никога не бива да спираме да мечтаем! Всяка постигната мечта трябва да бъде заменяна от няколко нови. Толкова смели трябва да са те, че чак да се плашим от тях; а и колкото по-смели са, толкова по-горди ще се чувстваме от осъществяването им!