Още Аристотел е дал рамо на кристално ясната логика, наречена логика на изключеното трето. В нея всяко конкретно твърдение е вярно или невярно. Трето положение е изключено. В тази логика твърденията приличат на добре изсечени монети с две условни лица - ези /истина/ и тура /лъжа/. Прието е да отъждествяваме истината с числото 1, а лъжата с 0. Макар че все по-често логиците търсят перверзното усещане на досег с многозначните логики, при които изходите не могат да се опишат само с числата 0 и 1, а са необходими и други - по-големи числа, а именно числата: 3, 4, 5, ..., etc., с помощта на подобни екзотики, поне засега, е трудно да се постигнат значими резултати в самото мислене, както и в кралицата на мисълта - математиката!
Ще ми се да ви дам пределно прост пример, за да почувствате Аристотелевата логика. Да кажем, че ваш познат ви предложи да отречете логически твърдението:
Ако вали дъжд, то чадърът ми е отворен.
Убеден съм, че ще подцените тази на пръв поглед изглеждаща проста задача. ...