Важното е да съхраним себе си.
Въпросът е: „До каква степен е нужно да пренебрегнем себе си, заради щастието на някой друг“?
Замисляли ли сте се колко често премълчаваме неща, които всъщност искаме да извикаме на висок глас. Да извършим нещо, за което копнеем.
Когато обичаме някого, се съобразяваме с много неща. Много често хората не смеем да покажем истинската си същност, защото се страхуваме дали отсреща човекът ще ни хареса такива каквито сме. В стремежа ни да крепим здрави отношения, не осъзнаваме как погубваме собствената си личност. Лишаваме се от сутрешната цигара с кафето, само защото човекът до нас не е фен на пушачите.
И може лично за мен това да е глупаво, защото човек сам взима решенията за живота си и избира сам отровата си. Но за други хора това е причина да оставиш някого, без дори да се замислиш. Хората сме много различни и не винаги нещата се получават така както искаме. И когато някой не е готов да приеме нашата същност, защо е нужно ние да се променяме коренно за тяхното удобство. Компромисите са нужни, не го отричам. Но е важно да бъдем такива каквито сме.
© mary13 All rights reserved.
