Седя пред отворения латоп в тъмната си стая. Малко след полунощ е и се опитвам да реша дали си струва да пиша тези редове. Но тъй като желание за това не ми липсва, защото фрустрацията ми има колосални размери и поради това все някак трябва да ескалира, пък дори и в едно хейтърско и злободневно писание, (като това, да ;) ) ще се наложи да изтормозя копчетата на безпомощния си лаптоп.
Разходка вечер. Под нощното безоблачно и звездно небе. Пълнолуние. Разговори с приятел. Подухва лек ветрец. Щурците притъпяват иначе не толкова приятната нощна полифония от звуци. Коли, смях, тук-там някаква комерсиална музика. Изобщо много хубава вечер. Приятна, спокойна. Какво може да я развали? Е, не много неща, но мога да се сетя за някои. Можеше някое завидно голямо парче от метеорно тяло да се стовари върху главата ми, оставяйки ме в безсъзнание. Или да ме ухапе бездомно куче, след това да си вдигне крака върху моя и да се освободи от някоя друга жълтеникава течност. Можех и да падна в някоя шахта, д ...