Невидимото видимо Божие царство
В този изпълнен с трудности и житейски предизвикателства свят Божието царство рядко попада в центъра на нашите мисли. Това е доста нелицеприятна констатация, имайки предвид, че Словото на Бога ни учи, че наш пръв приоритет трябва да е да търсим на първо място Божието царство и Неговата правда, като следствието от това наше търсене е, че ще ни се прибави всичко, което е нужно, за да функционираме в рамките на този живот.
Посланието за Божието царство е централно в Новия Завет. Темата за царството можем да открием в думите на Христос, в посланията на апостолите, в пророческата картина от книгата Откровение и т.н. Защо тогава, ако Божието царство е толкова важно, ние се проваляме в това да го поставим на правилното място в списъка с приоритетите ни? Отговорът на този въпрос е много простичък – защото не се вижда. Ако можехме да го видим и пипнем, то тогава щяхме да имаме далеч по-активна позиция в търсенето му.
И все пак, ако решим да търсим Божието царство, неминуемо ще стигнем до разбирането, че то притежава някои характеристики, чрез които можем да го сравним със земните царства. Две от тези характеристики са, че Божието царство има свой Цар и народ, който го съставлява.
Царят Христос е един необичаен Владетел. Още при раждането Му става ясно, че Той не е типичния Господар. Той е толкова различен от управниците на света, че когато се появява на историческата сцена, тези, до които е изпратен не Го разпознават. Да, народът Го посреща триумфално в Ерусалим като Цар, но същия този народ изобщо не успява да схване смисъла на Неговото идване и същността на Неговото царуване.
И как да е иначе, нужни са духовни сетива, за да може Владетелят на вселената да бъде разпознат и приет. Именно по тази причина апостол Павел заявява в Римляни 14:17, че „… Божието царство не е ядене и пиене, а правда мир и радост в Святия Дух.“ Влизането в царството също така е свързано с отваряне на духовните сетива: „Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него“ (Лука 18:16-17).
Насърчително е да знаем, че за разлика от светските управленски модели, Божието царство не се клати. Авторът на книгата Евреи недвусмислено обръща внимание на този факт с думите „Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание“ (Евреи 12:28).
Темата за Бажието царство е изключително важна, защото лично ни касае. Ние, които вярваме в Исус Христос сме поданиците на Божието царство. Това царство е тук сред нас, но пълната му проява все още предстои. По тази причина е нужно да живеем вярата си с достойнството на служители на Царя на царете. Същият Цар, Който даде живота Си, за да откупи душите ни.
© Явор Костов All rights reserved.
Самото ти разсъждение и тълкувание на цитатите дето ми пращаш, вече излиза от рамките на Библията и на Писанието. Това са си твои виждания и разбирания. Ако имаше такова нещо като само Писанието, то трябва да говориш и да пишеш само с цитати, без да вкарваш абсолютно нито една твоя мисъл и логика. Да не говорим, че и самата Библия доколкото знам не е паднала от небето, а е формирана от Църквата въз основа на Преданията, чрез които се е определило кои книги са канонични и автентични и кои - не. Ти щом отричаш Църквата, индиректно отричаш и Библията, но здраве да е 
Прави каквото си намерила за добре...