Времето лети - бъди на крилете му, не в човката!...
Ако времето беше злато, или пари, или скъпоценни камъни, дали щяхме да го пилеем със същата лекота, с която го разхищаваме понякога?! Рядко се замисляме колко ценно е всъщност то - много по-скъпо от всички гореизброени неща, защото за изгубеното време, т.е. - за пропуснатите възможности и подходящи моменти, за неосъществените амбиции се плаща твърде висока цена... Много по-висока, отколкото за материалните неща. Морална! Цена, която заплаща нашата съвест...
За съжаление времето е необратим процес - нещо, за което също рядко се замисляме. Това, което вече е станало, което се е случило може да се поправи, но не може да се промени, т.е. - да се изтрие - все едно никога не е било! Не е измислен все още механизъм, за съжаление, по силата на който това да става...
Времето лекувало. Да, така е. Но по-скоро е като лекарство, което започва да вреди, когато се злоупотреби с него. Всичко, което ни се случва - хубаво или лошо оставя отпечатък върху нас - понякога по-слаб, друг път - по-силен.
Времето е разтегливо понятие. Може да бъде запълнено с много неща, може и с малко - зависи от темпото ни на работа и на живот като цяло. Колкото по-наситен със събития, дейности и емоции е животът ни, толкова е по-пълноценен. Нещо, което също не бива никога да забравяме!...
© Радослава Антонова All rights reserved.
