„Въображението е по-важно от познанието.” – Алберт Айнщайн
„Въображението е по-важно от познанието.” – Алберт Айнщайн
„Въображението е по-важно от познанието.” Така ли е наистина? Повечето сентенции са теоретично обобщение на натрупан и изстрадан житейски опит. Всеки ще възприема такива твърдения също въз основа на своите установени възприятия за света. Едно е сигурно само – в мрачните моменти на сблъсък се добива истинско познание. Следователно истината е препятствие. (И обратното е вярно – всяко препятствие си е истинско.) Умението да търсим, намираме и отстояваме истината се състои не толкова в търсенето на щастие, колкото в кроткото усещане за доволство от преживяното. То е истина. Защо тогава нашето въображение да е по-важно от истината?! Можем да фантазираме живота си през деня на воля, през нощта да го сънуваме… Въображението ни всъщност е без граници, докато познанието ни в определена област (или въобще за живота ни) е винаги ограничено. Въображението може да ни накара да сме недоволни от себе си и тогава да го използваме за творчески заряд. И да открием неподозирани възможности, които познанието не ни е разкрило.
Винаги давам зелена светлина на въображението си. То ми е подсказвало решения на проблеми, които със знания не съм могла да намеря. То ми е като другарче, което ме води към моята независимост от човешките интриги, сплетни и коварства. Е, съпътствано с известна доза самота, но пък защо да не усвоя разнообразни умения и да я използвам градивно. Като чувствително цвете поливам и се грижа за своето въображение, защото без него светът ми може да рухне под напора на абсурдите, с които непрекъснато се сблъсквам. Представите винаги ми допълват липсите и ме карат да се чувствам окрилена. Помагат ми да се бунтувам срещу неразбирането и да градя своя живот напук на всички общоприети норми и правила. Как тогава да не приветствам силата на въображението!
© П.Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
