За животните и другите животни

За животните и другите животни.
 
 
Животът те сграбчва и хвърля в бездна,
покажеш ли за миг ,слаба страна
извиняваш се на всеки, извинете
простете, че ви бутнах и става така…
Как става?Оказваш се бозайник…
А хищникът те мачка, нали така?
 
Ние, хората, сме странни животни…Обичаме да подражаваме на различни видове. Създали смe защитни реакции за всякакви ситуации. Животно, с необятно съзнание, склонно да създава, контролира и руши. Способно да изпитва удоволствие при съвкупление. Нито един учен все още не е толкова добър, за да напише цялата характеристика за това какво точно може, как мисли и действа в дадените ситуации човека.
В учебниците има няколко теории за произхода на човека. Едната е, че сме създадени от Бог другата, че сме произлезли от определен вид маймуни.
Някъде четох, че няма нещо което да ти се е случило, без поне веднъж да си помислил, че е възможно, ако това е така, значи ние сами решаваме какво да ни се случи в живота. Но други твърдят,че никой не е по силен от написаното преди да се роди. Наричат го съдба, или "Мактуб" и казват за нея, че колкото повече се опитваш да я избегнеш,толкова по-бързо тя те настига и се случва. За добро или зло.Кой решава каква да бъде съдбата на човека?
Възможно ли е това да е самият човек преди да се роди?Възможно ли е това животно да е толкова способно и мега умно? Да предначертава пътя си преживе, самo да твори събитията в собственият си живот, да избере хората, с които иска и дори не иска да се срещне, които да го направят щастлив или нещастен… Които да го изградят като характер,да му дадат урок или да го накарат да деградира,или точно когато си мисли,че съществуването му е безцелно да се появи друг индивид от същият вид и да го накара да мисли в съвсем
противоположна посока. Приличаме ужасно много на останалите животни и също като тях оправдавайки се със естественият подбор и възпроизводството изневеряваме. Според учените има две основни причини за полигамното поведение при човека. Едната според етолозите е социалната и биологичната нужда на хората да имат повече сексуални партньори заради неосъзнатото желание да подобрят потомството си. Затова мъжете се стремят да „разпръскват” гените си, а жените – да осигурят генетично разнообразие и издръжливост на поколението си. При животните причините са същите,тогава какво ненормално има? Дали полигамията и моногамията не са някакви префърцунени определения лепнати от нас хората,за да сложим и подредим всичко в рамки,да го окачествим като лош или добър акт.Изневяра. Можем ли категорично да се определяме като изневеряващи,или не? Дори пингвините и лебедите,в чиято моногамност се кълнем според нови изследвания не са напълно точни. Или инaчe ĸaзaнo, тe пpoдaвaт тялoтo cи в зaмянa нa пpeдмeт. Taĸa пocтъпвaт нaпpимep пингвинитe oт видa Aдeли. Двoйĸитe зaeднo ce гpижaт зa мaлĸитe и cтpoят гнeздo. Гнeздoтo пpeдcтaвлявa виcoĸo ĸaмeннo yĸpeплeниe. Ho тъpceнeтo и извaждaнeтo нa ĸaмънитe e eдин дълъг и cлoжeн пpoцec. Eтo зaщo жeнcĸитe пoняĸoгa пpибягвaт дo тaзи дpeбнa „xитpинa“. Koгaтo мъжĸият гo нямa, тe oтивaт пpи няĸoй „epгeн“ oт cъщия вид, cнoшaвaт ce c нeгo,a в зaмянa пoлyчaвaт няĸoлĸo ĸaмъчeтa.
Mнoгo чecтo пpи ляcтoвицитe, чaплитe и дpyги птици, ĸoгaтo eдиния oт двoйĸaтa излeти, зa дa тъpcи xpaнa, дpyгият ce cнoшaвa c дpyгa птицa oт cъщия вид. Вeчe e paзpyшeн poмaнтичният мит зa вepнocттa нa лeбeдитe – мaкap и двoйkитe дa пpekapвaт бykвaлнo тялo дo тялo eднa дo дpyгa цял живoт, тoвa нe изkлючвa извънбpaчнитe вpъзkи.
Toвa ce дължи нa фakтa, чe oт глeднa тoчнa нa eвoлюциятa cъздaвaнeтo нa двoйka c eдин индивид, e изгoднo и зa ниkakвa любoв, зa cъжaлeниe, нe cтaвa дyмa.
Пoтoмcтвoтo изиckвa пocтoяннa гpижa и пpexpaнa, a нaличиeтo нa нaдeждeн мъжkи c xpaнa в kлюнa, e дoпълнитeлнa гapaнция зa пpoдължaвaнeтo нa poдa. Taĸa ce oĸaзвa, чe нe caмo мъжĸитe мoгaт дa пpecлeдвaт жeнcĸитe, нo и oбpaтнoтo.
Психоложката Вики Ларсън нарича моногамията "културно наложено неприемливо очакване". В "Role/Reboot" Кери Ласки твърди, че "сексуалната ексклузивност", тоест да бъдем изключително и само с един партньор, е "като дъбстепа: тя е просто неразбираема". Друг неразбиращ моногамията Андерсън, който е написал "Белите лебеди" твърди,че мъжете са създадени да търсят сексуално разнообразие –характеристика на нашата биология, която неизбежно прави клетвите за вярност невъзможни за спазване. Той описва моногамните мъже като "сексуални затворници".
Според мен във всеки един момент може да се появи ситуация, или човек, които да клъцнат маркуча за спирачките на действията ни. Подобно на много видове птици мъжкият индивид от социална страна съжителства в едно и също гнездо с партньорът си цял живот, но споделя сексуалният си живот с различни партньорки. Не сме ли прочути в изневерите, колко много мъже и жени делят една къща с половинките си ,създават деца, отглеждат ги но междувременно изневеряват и разпускат с други. Някои го правят защото рискът от изневярата повдига адреналина, обичат да нарушават правилата да са на ръба, други го правят заради чувства. Скоро една приятелка ми каза, че когато изневерява на съпруга си се чувства великолепно, разнообразява ежедневието си, чувства се желана, но никога не бърка съвкуплението с любов. Нейният мъж е на мнение, че ако някой изневерява трябва да е дискретно. Една част от хората ясно заявяват, че не биха простили изневяра, поради никакви обстоятелства. А трети имат "отворен брак", в който изневерите са със съгласието на другият. Непременно ли трябва ли да си тръгваме всеки път когато не намираме собствената си истина? Раждаме ли се такива, или целият ни живот предопределя бъдещите събития? Ако половинката ни не споделя нашите лудости трябва ли да водим двойствен живот, да се вмъкваме в чужди "гнезда" и крадем "щастие"? Не е ли изневярата като кутията на Пандора? Носи разруха и Божи гняв. Колко от нас в труден момент на връзката, (отчуждаване, стрес, липса на време, нулева интимност, финансови катаклизми) ще издържат на една настоятелно красива и интересна персона? Та нали след определено време и красивата и интересна персона,ще стане безинтересна!Навикът прелита като бухал и каца рано или късно на всеки комин. Навикът не е задължително да е думата,която обуславя раздяла. Навикът в любовта може да бъде една изградена хармония, на повтарящи се красиви моменти. За някои авантюристи би прозвучало скучно, направо предгробно, но нима предпочитаме да горим в адският пожар на "забраненото влюбване"? Да чертаем сексуални триъгълници, оповавайки се на баналната максима на Джон Карлин"Животът се измерва не с броя вдишвания, а с моментите които спират дъха“ по тази логика,какво човешко виждаме в това да нараним най-уязвимата и неуловима част на любимият човек-душата! Колко от нас биха избрали трудният път да останат и да извоюват загубеното? Или някой наивник смята, че любовта е лесна,заслужена и отредена до краят на житейският ни път? Какъв пример даваме на децата си и как рефлектира животът на родителите ни върху нашият брак, или връзка? Знаете ли, че 80 процента от децата на разведени родители трудно остават с един партнъор за цял живот, а другите двайсет процента се вкопчват в партнъора си и го обсебват, защото през целия си живот са изпитвали неосъзната вина за развода на техните родители. Повечето от тях, които избират "огънят навън" и си тръгват, нямат и бегла представа колко егоистично са постъпили. В главата на детето се заражда пейзаж, който може да го тласне към наркозависимости, ексцентризми и дълбока депресия. Децата подсъзнателно приемат неуспеха на родителите като свой неуспех.Разбира се,че за тях най-важно е родителите да са щастливи,да щастливи но заедно. Срещаме ли идеалът,който да ни превърне в неизневеряващи, за цял живот? Възможно е, но по природа повечето от нас изневеряват.Едно е какви ни се иска да бъдем и друго какви всъщност сме... Имаше една книга"История на греха",на един полски автор. Когато бях малка я изпих и се влюбих в романтичните,диалози. Идеализирах любовта и точно като глупаче вярвах в нея. Героинята Ева премина през "ада" за своята пиедистична любов. Драматизмът беше изключително силен,дори пагубен. Толкова ми се искаше да остане вярна докрай...В краят на романа Ева – моята героиня, деградира отвсякъде. Оказа се проститутка,която заради любовта си се продаваше. Някои ще кажат,че и в това има достойнство .Не мисля. Неосквернената от изневяра любов в представите ми се трансформира в морска пяна. В химера. Утопия. Да разбира се,това е просто книга някаква. Може дори да е художествена измислица, но така вярвах в идеалът си. За чиста не изцапана от изневери и лъжи любов. Вкопчих се в снежнобялата и чистота и мечтаех да полетя към някой връх с нея. Но не полетях. Разбих се стъклено на кървави съсиречни парчета. После тайничко изкопах дупка и скрих там парчетата. Ето сега ги изравям и отново откривам,че няма нищо човешко в нас. Всичко е илюзия в главите ни. Нали в това е силата ни?Мисълта.Въображението ни.
Изричаме обещания, които трудно се спазват, страхуваме се от по-силните, избягваме ги, така както мишката знае, че може да бъде изядена от змия, така както жабата от щъркел. Обличаме се в  красиви одежди, сякаш подканяме, за моментът на ухажването, караме се, бием се, дори се убиваме, защото ние сме преди всичко животни и милиардите изобретения и книги не могат да омаловажат факта, че там където има убийства, саморазправа и бой, става дума за животни. Страхуваме се от лидерите си,така както глутницата вълци от водача,защото те са зависими също както и ние. Те определят плячката, територията и кой остава в тази глутница. Без значение дали е хищник, тревопасно, птица, насекомо земноводно, водно или каквото и да е, има строй, закони и правила, които са неписани. Силният на деня печели, същото се случва и при човека. Смятаме себе си за независими, свободни, но абсолютно рязко контрастрира действителността върху убежденията ни. В обществото-силният ти съученик, силната ти шефка, властната ти учителка, безпардонната колежка, всеки от когото си зависим, пряко или съвсем косвено може да засенчи свободата ни. Всеки от нас разбира се,както и при животните е намерил начина,или способа да се бори. Едни го правят усмихнато и подмолно, други лидерски с агресия, трети елегантно и достойно, но затова сме уникални всеки сам по себе си и си приличаме в едно-отдалечаваме се оцелявайки. Нима трагедията на този век се нарича отчуждаване?
Подминаваме се надменно,забравяме да се погледнем,да се вгледаме в отсрещният с любов. Псуваме се през стъклата на колите си, но забравяме да се прегърнем .Сношаваме се безцелно и неограничено, но не раждаме бебета. От суета,от предразсъдъци, от финансови причини... Отлагаме се за всичко и се смятаме за вечни. Сякаш изобретили часовника,изостанахме в душите си и те са плитки като малки локвички. Тъпчеме бебетата си със изкуствени млека,но гърдите ни пращят от бяло течно злато.Пъхаме в малките пухкави ръчички всевъзможни телефони и таблети, но даваме ли им близост,ласка? Харчим луди пари за да купим на децата си хувърбордове, но им отнемаме усещането сами да покорят върха на планината.Защо ли подрастващите затлъстяха и се научиха да обичат само материалното. Защото най-доброто възпитание е личният пример. На какво ги научихме изобщо? Дали животните не ни превъзхождат във всички категории?
Животното човек има силно обоняние за страх. То усеща,уязвимостта на по-слабият и използва това за преимущество. Лицето ми се схваща като се замисля, колко по-страшно е да живееш сред собствените си видове, заобиколен от толкова силни животни, постоянно да се опитваш да надмогнеш опасностите, които се крият зад всеки ъгъл, където сякаш смъртта в съня е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Няма по-недостойно животно от човека,дори хиената и лешоядът изглеждат някак си по-красиви,когато дояждат мършата. Ние сме жестоки със себе си емоционално и физически. Дори в смъртта си сме зли и наказваме себеподобните си, в дълги мъки, преди да ги умъртвим. Първо ги линчуваме пред паплач хора,дошли да видят последният им поглед?? Имаме всевъзможни измислени от нас мъчения, за изтръгване на истината. Когато лъвът набележи самотната антилопа,той се хвърля върху нея захапва я за врата, тя умира за секунди. Но за нас това не е достатъчно. Човешкото око е жадно за зрелища. Викове. Шоу! Показност. Отмъщение.
Отделяш се и се движиш настрани от всички. Стадният инстинкт обаче,който не спазваш (така както отделилата се от стадото овца става вечеря за вълкът) отново ти го връща. Самият ти ставаш особняк, темерут, странен в очите на другите. Да бъдеш лицемер макар отричана постъпка си остава най-лесният способ, за оцеляване сред стадото човеци. Най-добрите лицемери, най-добре умеят да се възползват от живота. Да бъдеш лицемер? Да бъдеш хамелеон?Хлъзгав?Или да не бъдеш? Аз лично предпочитам да си остана отделилата се от стадото овца, макар и лесна плячка за някой хищник. Може би някой ден ще има повече такива като мен, които няма да изберат тълпата като прикритие. Да бъдеш,човек не значи просто да си живуркаш, необезпокояван от никой ,в бялата си къщичка на село, сред райграса и лехите с цветя.
Зад това да бъдеш човек се крие ежеминутна битка, първо със собствените си страхове и после със всеки, който ги открие в очите ти. Защото най-силното оръжие при това животно е мозъкът, както понякога и най-слабото му място.
Всеки ден на човек е безмилостна борба да надмогне строя и да успее. Но точно там в успеха се крие цялата беда на човечеството. Успеха е много сладък, вкуси ли веднъж от него. Изострят се всички сетива и ненаситността разваля високите идеали. Появява се нов успех с нова мечта, забравяш за скромните си някогашни стремежи и се отправяш на пазар за нови. Но на пазара, нищо не е безплатно и има големи тълпи от чакащи. Те плащат не в пари, а с младостта си. С години се борят новата им мечта да се случи. Това е упадъкът на животното човек, неговото искане е безмерно, въображението – необятно и не живее в настоящето а за бъдещето и в миналото. Животът им се изнизва от чакане и едва когато станат на преклонна възраст някои от тях стигат до въпроса… Защо не поживяхме като млади?
Защото сме ненаситни! Планираш,чакаш,ще се случи утре,след седмица,месец или година… Защо не сега?Защо „ще се случи”? Не е ли по добре:”случва се”защо не веднага?…Не днес и сега,а утре.
И така да преговорим… Не изпусна ли вече всички влакове? Продължаваш ли да мислиш в бъдеще,да говориш в бъдеще, да изневеряваш в бъдеще, да се смееш в бъдеще, да любиш в бъдеще,да плачеш за бъдещето?
Хей, я почакай!
Днес или Утре искаш да Живееш?
 
 
 
 
 
 
 
ПСП: Красотата  на видовете се крие в тяхното разнообразие и уникалност. Всеки сам стига до своите отговори. Важното е да бъдем добри със себе си. Защото ние не просто сме животни, ние сме единствени по рода си,многофункционално създадени същества способни да изпитват и осъзнават чувствата си Възползвайте се от даденото и не злоупотребявайте с функциите си, защото природата е една закономерност. Ако във огнището ви гори огън тази вечер, някъде другаде вече е угаснал и няма гаранции, че и утре ще е така. Всичко се връща. Лека нощ!